Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Тя се поколеба, но сподели всичко в точни подробности… и Джил се попита къде ли е изчезнала и без това слабата й способност да се изчервява. После грокна, че Майк и Пати много си приличат — толкова невинни, че не можеха да съгрешат, каквото и да направеха. Заради Пати й се искаше Фостър наистина да е бил свят пророк, който я е спасил за вечното блаженство.
И все пак… Фостър! Ама че фарс!
Изведнъж много по-ясната напоследък памет я пренесе в онази зала със стъклената стена, отново се взираше в мъртвите очи на Фостър. Усети тръпка в слабините си. Чудеше се какво би направила, ако Фостър бе предложил на нея святата си целувка… и самия себе си?
Прогони мисълта от съзнанието си, но не преди Майк да я долови. Невинността в усмивката му бе доста многозначителна този път. Джил стана.
— Пати, миличка, кога трябва да се върнеш?
— Олеле! Вече трябваше да съм там!
— Защо? Нали тръгвате в девет и половина сутринта?
— Да, но… Медената кифличка тъгува за мен. Ревнува, ако излизам за по-дълго.
— Не можеш ли да й кажеш, че си била на Щастлива сбирка?
— Ъ-ъ… — По-възрастната жена прегърна Джил. — Така е! Наистина е така!
— Добре. Аз вече заспивам. Кога искаш да станеш?
— Е, върна ли се преди осем, Сам ще може да прибере моята палатка и да натоварим моите мъничета.
— А закуска?
— Ще хапна нещо във влака. Като се събудя, само пия кафе.
— Ще ти направя тук. Милички, вие будувайте колкото ви душа иска. Ще ви събудя навреме… ако изобщо заспиш. Майк не мигва.
— Изобщо ли?
— Никога. Изляга се да помисли, но дори не дреме.
Госпожа Пайвонски кимна тържествено.
— Още един знак. Знам… Майк, някой ден и ти ще разбереш истината. Ще бъдеш призован.
— Може би — съгласи се Джил. — Майк, затварят ми се очите. Моля те, сложи ме в леглото.
Пренесе се в спалнята, завивките се отметнаха… и тя заспа.
Събуди се към седем, измъкна се от леглото и надникна в хола. Лампите не светеха и завесите бяха дръпнати плътно, но двамата вътре не спяха. Чу кроткия уверен глас на Майк:
— Ти си Бог.
— Ти си Бог… — прошепна Патриша Пайвонски, сякаш упоена.
— Да. Джил е Бог.
— Джил… е Бог. Да, Майкъл.
— И ти си Бог.
— Ти… си Бог! Сега, Майкъл, сега!
Джил тихо притвори вратата и отиде да си измие зъбите. След малко съобщи на Майк, че е будна, но той вече знаеше. Когато се върна, холът беше ярко осветен от утринното слънце.
— Добро утро, любими мои!
Целуна ги.
— Ти си Бог — просто отвърна Пати.
— Да, Пати. И ти си Бог. Бог е във всички нас.
Огледа Пати в непрощаващата ярка светлина и не вида признаци на умора. И това й беше познато — ако Майк искаше да будува с него цяла нощ, Джил винаги оставаше бодра. Подозираше, че точно сънливостта й снощи е била хрумване на Майк… и чу мисленото му потвърждение.
— Кафето, милички. Оказа се, че имам и няколко кутийки портокалов сок.
Похапнаха, преливащи от щастие. Джил забеляза, че Пати се замисли.
— Какво има?
— А? Не ми е приятно да споменавам тези неща, но с какво ще се прехранвате? Старата Пати добре си е натъпкала кесийката и си помислих, че…
— Ох, милата ми! — разсмя се Джил. — Извинявай, не биваше да се държа така. Но Човека от Марс е богаташ! Не си ли чувала?
Госпожа Пайвонски се обърка.
— Вярно, знаех. Но не можеш да вярваш на всички празни приказки.
— Ти си най-голямата сладурана на света. Повярвай ми — щом вече сме водни братя, не бихме се колебали да те помолим за помощ. „Да споделиш гнездото“ не е само поетичен израз. Но положението е точно обратното. Ако ти някога имаш нужда от пари, просто ни кажи. Колкото и да са. По което и да е време. Пиши ни… не, по-добре ми се обади, защото Майк и представа си няма как да борави с пари. Че аз и в момента държа към двеста хиляди. Искаш ли пари?
Госпожа Пайвонски се отърси от вцепенението.
— Бог да ме благослови, не съм изпаднала в нужда.
— Ако закъсаш, само свирни. Може да ти се прииска яхта… Майк ще ти я подари с удоволствие.
— Непременно, Пат. Но още не съм виждал яхта.
Госпожа Пайвонски поклати глава.
— Скъпи мои, не ме изкушавайте. От вас двамата искам само обичта ви…
— Имаш я — увери я Джил.
— Не гроквам „любов“ и „обич“ — намеси се Майк. — Но Джил винаги говори вярно. Щом я имаме — твоя е.
— …и да знам, че сте спасени. Но вече не се тревожа за това. Майк ми обясни за очакването и защо е нужно. Джил, и ти разбираш, нали?
— Гроквам. Вече забравих какво е нетърпение.
— Имам нещо за вас. — Достойната татуирана дама отвори чантичката си и извади книга. — Милички… това е екземплярът на „Новото откровение“, подарен ми от благословения Фостър… след нощта, когато остави целувката си върху мен. Искам вие да го вземете.