Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Майк… нужна ни е вода.
(„???“
„Да“, потвърди съзнанието й.
„А после?“
„Според неизбежността. Не знаеш ли защо тя дойде тук?“
„Знаех. Не бях уверен, че и ти знаеш… и че ще одобриш. Братко мой.“
„Братко…“)
Майк прати чаша в банята, пусна чешмата да я напълни и я върна в стаята. Госпожа Пайвонски гледаше любопитно. Отдавна бе прекрачила границата на изумлението.
— Пати, това е все едно да се покръстиш… — започна Джил. — И да се събереш с някого за цял живот. Това е… марсианско. Означава, че ние ти вярваме и ти ни вярваш. Че можем да си казваме всичко и че сме близки завинаги. Но веднъж решиш ли, не бива да се отказваш. Ако прекъснеш връзката, ние ще умрем веднага, спасени или не. Ако ние я прекъснем… но няма да го направим никога. Не бива да споделяш водата с нас неохотно. Пак ще си останем приятели. И недей да престъпваш вярата си. Не сме от твоята църква. Може би ще си останем само „търсещи“. Майк?
— Ние грокваме — съгласи се той. — Пат, Джил говори вярно. Да можех да ти го кажа по-ясно, на марсиански. Но това е всичко, което хората влагат в един брак… и много повече. Ние ти предлагаме вода с цялата си душа… но ако религията или нещо друго те възпира да я приемеш — не пий!
Патриша Пайвонски си пое дълбоко дъх. Вече й се бе случвало да вземе подобно решение… а нейният съпруг присъстваше. Тогава не се показа недостойна. Нима би могла да откаже на свят човек? И на благословената му невяста?
— Ще приема водата — каза непреклонно.
Джил отпи глътка.
— Нека винаги се сближаваме.
Подаде чашата на Майк.
— Благодаря ти за водата, братко. — Докосна течността с устни. — Пат, давам ти водата на живота. Нека винаги пиеш до насита.
Патриша взе чашата.
— Благодаря ви, мили мои! Водата на живота… обичам ви и двамата!
Отпи жадно. Джил взе чашата и я изпразни до дъно.
— Сега ще се сближим, братя.
(„Джил?“
„Веднага!!!“)
Майк вдигна новия воден брат и нежно я пренесе на леглото.
Валънтайн Майкъл Смит грокваше, че човешката телесна любов — много човешка и много телесна — не е просто оплождане на яйца, нито е само ритуал за сближаване. Самият акт беше сближаване. Още се опитваше да грокне в пълнота при всяка възможност. Отдавна бе престанал да се стряска от сериозното си подозрение, че дори Старите не познават тази радост. Грокваше, че неговата нова раса има присъщи само за нея душевни дълбини. И щастливо се стараеше да проникне в тях, без насадени в детството задръжки и угризения.
Неговите мили и щедри учителки бяха му помогнали да се издигне над невинността, без да го наранят. И резултатът беше уникален… като самия Майк.
Джил не се учуди, когато Пати прие веднага и изцяло, че щом е споделила вода с Майк в древна марсианска церемония, ще сподели и себе си с него в древен човешки ритуал. И все пак се изненада, че Пати кротко очакваше чудесата, на които Майк се оказа способен и в това. Но не знаеше, че Патриша Пайвонски вече бе срещала свят човек. Джил се радваше безметежно, че избраха вярното действие при изпитание… после също се отдаде на щастливия екстаз на сближаването.
Когато се опомниха, тя накара Майк да изкъпе Пати с телекинеза, двете заедно пищяха и се кикотеха. Още първия път Майк й бе показал тази игра, оттогава стана семеен обичай и Джил знаеше, че Пати също ще го хареса. Наблюдаваше весело лицето на по-възрастната жена, докато я сапунисваха и миеха невидими ръце, а после изсъхна в миг без хавлия и потоци топъл въздух.
Патриша примигна.
— Имам нужда да пийна нещо.
— Непременно, скъпа.
— И все още искам да ви покажа моите картини.
Върнаха се в хола и тя застана по средата на килима.
— Първо погледнете самата мен. Какво виждате?
Майк мислено отдели татуировките от тялото й и погледна внимателно новия си воден брат. Харесваше тези картини. Те я отличаваха, придаваха й лек марсиански аромат. Питаше се дали не трябва и той да се татуира целия, щом грокне какво трябва да изобрази. Живота на своя баща и воден брат Джубал? Трябва да помисли. Може би и Джил ще поиска да бъде нарисувана. Какви картини ще я превърнат в още по-красива Джил?
Пат без картините си не беше толкова вълнуваща. Изглеждаше, както трябва да изглежда една жена. Майк още не грокваше колекцията на Дюк. Жените на снимките го научиха, че имат всякакъв ръст, форми и цвят, както и на известно разнообразие в любовната акробатика. Но освен това май нямаше какво да научи от толкова скъпоценната сбирка на Дюк. Първоначалното му обучение го бе превърнало в обективен наблюдател, но в същото време го лишаваше от изтънчените удоволствия на воайорството. Не защото не чувстваше жените (и сред тях несъмнено беше Патриша Пайвонски) сексуално привлекателни. За него уханието и докосването означаваха повече — получовешка-полумарсианска черта. Съответният рефлекс при марсианците (изтънчен като грипна кихавица) се пробуждаше именно от тези сетива, но само в определен сезон — „сексът“ в марсианския му смисъл съдържаше романтика колкото венозна инжекция.