Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Вече всичко е свършено по машината освен смяната на маслото. Събуждам Крис, прибираме нещата и тръгваме. Още е сънлив, но студеният вятър по пътя го разбужда.
Пътят се изкачва нагоре сред боровете. Няма толкова голямо движение днес. Тук-там в боровата гора тъмнеят вулканични скали. Питам се дали не спахме върху вулканична пепел. Имаше ли такова нещо — вулканична пепел? Крис казва, че е гладен, гладен съм и аз.
Спираме в Ла-пайн. Казвам на Крис да ми поръча шунка с яйца за закуска, докато сменя маслото.
От бензиностанцията наблизо взимам кварт масло и после върху чакъла зад ресторанта отвивам картерната пробка, оставям маслото да се източи, завивам пробката, наливам новото масло и когато свършвам, маслото върху щеката блести на слънцето бистро и безцветно, почти като вода. А-а-а-а-а-х!
Прибирам гаечния ключ, влизам в ресторанта, виждам Крис и моята закуска върху масата. Насочвам се към тоалетната, измивам се и се връщам.
— Как съм гладен! — казва той.
— Студена нощ беше — отвръщам аз. — Представяш ли си колко калории сме изгорили само за да оцелеем!
Яйцата са добри. Шунката също. Крис говори за съня и как се бил изплашил и с това въпросът е изчерпан. Има вид, сякаш се готви да попита нещо, после се отказва, после гледа през прозореца към боровете известно време и накрая се решава:
— Тате?
— Какво?
— Защо правим това?
— Кое?
— Само пътуваме през цялото време.
— Ами да видим страната… ваканция.
Отговорът май не го удовлетворява. Разбира, че нещо в него не е наред, но не знае какво е то.
Залива ме неочаквана вълна на отчаяние, както призори. Аз го лъжа. Ето какво не е наред.
— Само пътуваме и пътуваме — казва.
— Естествено. Какво друго би предпочел.
Не намира отговор.
Нито пък аз.
По пътя ми хрумва отговорът, че правим най-висококачественото нещо, което мога да измисля в момента, но това не би го задоволило повече от онова, което му казах. Не знам какво друго бих могъл да кажа. Рано или късно, преди да си вземем сбогом, ако нещата продължат да вървят така, ще трябва да си поговорим. Като го заслонявам от миналото, може би му нося повече вреда, отколкото полза. Ще трябва да чуе за Федър, макар да има доста неща, които никога няма да научи. Особено края.
Федър пристига в университета на Чикаго, обзет вече от мисли, така различни от ония, които вие или аз бихме разбрали, че ще ми е трудно да разкажа, дори да помнех всичко. Знам, че заместник-председателят на комисията го приема, когато председателят отсъствува, благодарение на преподавателския му опит и очевидна способност да разговаря интелигентно. Какво точно е казал, не се знае. След това чака няколко седмици да се завърне председателят с надежда да получи стипендия, но когато той се появява, протича разговор, състоящ се главно от един въпрос и никакъв отговор. Председателят пита:
— С каква материя се занимавате?
Федър отвръща:
— Английска композиция.
Председателят избухва:
— Това е методологическа област!
И с това разговорът фактически е приключил. След няколко незначителни приказки Федър се запъва, поколебава се, сбогува се и се връща обратно в планините. Това е същата негова черта, заради която по-рано пропада в университета. Блокирал е по един въпрос и не е в състояние да мисли за каквото и да било друго, докато курсът му си напредва и без него. Този път обаче той има на разположение цяло лято да разсъждава защо предметът му трябва да бъде материален или методологически и през цялото лято прави тъкмо това.
Под връхната граница на горския пояс яде швейцарско сирене, спи в легло от борови клонки, пие вода от планински потоци и мисли за качеството, за материалните и методологическите предмети.
Материята не се променя. Методът е недълговечен. Материята е свързана със строежа на атома. Методът е свързан с онова, което атомът прави. В техническите текстове съществува подобно разграничение между физическо описание и функционално описание. Един сложен агрегат се описва по-добре първо с оглед неговия строеж: съставните агрегати и части. След това се описва с оглед неговия метод: функциите му в тяхната последователност. Ако смесите физическото с функционалното описание, оплитате се напълно, а също и читателят.
Но да се прилага тази класификация към една цяла област на знанието, каквато е английската композиция, изглежда произволно и непрактично. Нито една академична дисциплина не съществува без материална или методологическа страна. А той не виждаше качеството да има някаква връзка с която и да било от двете. Качеството не е материя. Нито пък е метод. Ако човек строи къща, като използува отвее и нивелир, той прави това, защото за една права стена е по-малко вероятно да се срути, ще рече, има по-високо качество от една крива. Качеството не е метод. То е целта, към която е насочен методът.