Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Да — каза Сейзед. — Да, има хляб в тази теория.
— Това не е теория — рече Вин и скочи от креслото. — Това ще се случи.
— Нима вече сте сигурна? — попита учудено Сейзед.
Вин кимна отсечено и се приближи до него.
— Да — рече натъртено, с нетипична за нея прямота. — Абсолютно. — Извади от джоба на панталона си смачкан лист и седна зад бюрото.
— Това са цитати от книгата — тук лорд Владетеля обяснява за безсилието на армията срещу Дълбината. Отначало си мислех, че армията просто не е могла да я победи — но погледни как го е формулирал. Той пише „мечовете на моите армии са безполезни“. Кое може да е по-безполезно от това да размахваш меч срещу мъгла? — Посочи друг абзац. — Оставя след себе си разрушение, нали? Безброй мъртви, заради нея. Но той никъде не пише, че Мъглата ги е убила. Казва „умрели заради нея“. Може би от самото начало сме търсили в неправилна посока. Тези хора не са били смазани или изядени. Те са умрели от глад, защото земите им бавно са били поглъщани от мъглите.
Сейзед се наведе над листа. Вин изглеждаше толкова уверена. Но какво разбираше това дете от научни изследвания? От проблеми, от проучване, от цитиране и поставяне на въпроси?
„Естествено, че нищо — помисли си Сейзед. — Израсла е на улицата — никой не я е учил на тези неща.
Просто използва инстинктите си. Но пък обикновено те не грешат“.
Приглади листа и прочете написаното.
— Лейди Вин? Вие ли написахте това?
Тя се изчерви.
— Защо всички се изненадват толкова?
— Защото не ви е в природата, лейди Вин.
— Вие ме развалихте — подсмихна се тя. — Виж, нищо в тези писания не противоречи на идеята, че Дълбината е мъгла.
— Нито противоречи, нито го доказва, лейди Вин.
Тя махна с ръка.
— Сейзед, аз съм права. Зная, че съм права.
— Ами какво ще кажете за това? — попита той и посочи един ред. — Героят загатва, че долавя в Дълбината разум. Мъглата не е жива.
— Да, но се завихря около хора, които прилагат аломантия.
— Това не е същото според мен — рече Сейзед. — Той казва, че Дълбината е безумна… разрушителна и умопобъркана. Зла.
Вин се замисли, после каза:
— Има още нещо, Сейзед.
Той се намръщи. Тя посочи друга част от бележките.
— Това да ти се струва познато? „Не е сянка“ — пишеше там.
Това не е сянка.
Това тъмно нещо, което ме следва и което само аз мога да видя — то не е сянка. То е черно и прозрачно, но няма очертанията на истинска сянка. То е нематериално — мимолетно и безформено. Сякаш е направено от тъмна пара.
Или по-скоро, от мъгла.
— Да, лейди Вин — потвърди Сейзед. — Героят вижда някакво същество, което го преследва. И което напада спътниците му.
Вин го погледна в очите.
— Сейзед, и аз съм го виждала.
Полазиха го тръпки.
— Там, навън — продължи тя. — Всяка нощ, сред мъглите. То ме наблюдава. Усещам го, с аломантията. И ако се приближа, мога да го видя. Сякаш се оформя от самата мъгла. Нематериално е и същевременно го има.
Сейзед мълчеше и я гледаше замислено.
— Сигурно ме смяташ за побъркана — рече Вин.
— Не, лейди Вин — отвърна той тихо. — Мисля, че никой от нас не бива да обвинява никого, че е побъркан, като се има предвид какво става. Но все пак… сигурна ли сте?
Тя кимна уверено.
— Дори да е вярно — продължи Сейзед, — това не отговаря на моя въпрос. Авторът на дневника също е виждал подобно същество, но не го свързва с Дълбината. Следователно не то е Дълбината. Дълбината е нещо друго — нещо опасно, нещо, което той смята за зло.
— Значи това е тайната — каза Вин. — Трябва да разберем защо говори по такъв начин за мъглите. И тогава ще знаем…
— Какво ще знаем, лейди Вин?
Вин млъкна и отмести поглед. После като че ли смени темата.
— Сейзед, Героят така и не е направил това, което се очаква от него. Рашек го е убил. А когато самият Рашек се сдобил със силата при Кладенеца, не се отказал от нея, както е трябвало — а я задържал за себе си.
— Така е — потвърди Сейзед.
Вин се замисли отново.
— Сега мъглите започват да избиват хора. Да се появяват през деня. Сякаш… всичко се повтаря. Та си мисля… дали не трябва Героят на времето да се появи пак?
Погледна го. Изглеждаше някак… засрамена? „Аха… — помисли Сейзед. — Видяла е нещо в мъглата. Също като предишния Герой“.
— Лейди Вин, не съм сигурен дали това сведение е достоверно.
— Не можеш ли поне веднъж да кажеш „не си права“ като нормален човек?
— Извинявам се, лейди Вин. Възпитан съм като слуга и от нас се искаше да не влизаме в пререкания. Но въпреки това не мисля, че грешите. По-скоро още не сте си изяснили позицията напълно.
Вин само сви рамене.
— Какво ви кара да смятате, че Героят на времето ще се появи отново?