Забавна Библия

„Ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав… как проля в мирно време кръв като в бой и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си: постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му с миром в преизподнята“ (III Царства, гл. 2, ст. 5–6).

„Ето при теб е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Йордан, и аз му се заклех в господа, думайки: няма да те погубя с меч.

Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.

И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.

Давид царува над израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години“ (III Царства, гл. 2, ст. 8–11).

Давид умрял така, както и живял. Тоя божи избраник проявил възмутителна неблагодарност, като заповядал да убият военачалника му Иоав, най-предания от слугите му, на когото дължал короната си. На смъртния си одър извършил клетвопрестъпление с отвратителен цинизъм, примесен е лицемерие, по отношение на Семей, на когото уж бил простил, за да си създаде слава на великодушен цар, и на чийто живот обещал никога да не посяга.

Накъсо казано, той останал вероломен разбойник до гроба си.

Но, разбира се, църквата, впрочем пак чрез устата на същия бенедиктинец Калмет, оправдава Давид. Той го прави с изрази, които си струва да се възпроизведат: „Давид се възползвал от грамадните услуги на Иоав и безнаказаността, която той му дарил в продължение на толкова дълго време, била награда за непоколебимата му вярност; но това съображение не освобождавало Давид от необходимостта да накаже престъплението и да въздаде правосъдие по отношение на Иоав.“ Знае се, че Иоав извършил голямото престъпление — именно тогава, когато изпълнил заповедта на Давид относно Урий и го оставил на най-рискованото място на сражението. Църквата обаче оправдава Давид, но не оправдава Иоав.

„От друга страна — добавя бенедиктинецът, — за Соломон не са съществували подбуди за благодарност — и тоя цар имал свои лични и частни мотиви, за да убие Иоав, защото той принадлежал към привържениците на Адония.“

Работата свършва с това, че Давид е свят, а Соломон — мъдър. Над всичко е светата воля божия! Възхитително е, че християнската църква е поискала да произведе Иисуса Христа именно от Давид и Соломон. Ние срещнахме вече няколко странни действуващи лица в родословието на „месията“. Но не са ли тия двама царе много по-противни, отколкото всички предишни?

Да беше поне църквата намерила някакви смекчаващи вината обстоятелства! Нищо подобно. Тя заличава всички престъпления на Давид и прави от него завиден и почтен праотец. Той е образец на царете и като такъв се ползва с единодушното преклонение на богословите. Той е обявен за светия между светиите. Безсмислените му „псалми“ се пеят през време на църковните служби. Нещо повече, църквата — тя е провъзгласила това на всичките си събори — вижда в Давид човешкото въплъщение на Иисус, т.е. на бог син, втория член на „пресветата троица“84.