Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Глава тридесет и пета
Богомъдрото царуване на негово величество Соломон
„Соломон седна на престола на баща си Давида и царуването му беше много крепко“ (III Царства, гл. 2, ст. 12).
Излишно е да прибавяме, като знаем библейските нрави, че първата работа на новия цар е била да се избави от Адония и двете главни действуващи лица на израилския народ, които биха предпочели да видят короната върху главата на тоя син на Агита. Адония не мечтаел вече за царство; той отдавна разбрал, че песента му е изпята: от наследието на Давид му била потребна само младата девица, която топлила костите на малопочтения му баща. Той бил влюбен в прекрасната Ависага. Като единствена награда за вредите, които понесъл със загубата на короната, той, по-възрастният, непосредственият наследник, поискал за себе си само хубавата слугиня на баща си. Но тая любов, която сама по себе си не значела почти нищо, послужила като предлог за едно от първите „богомъдри“ решения на Соломон: той разпоредил да убият Адония, макар че Адония съвсем не му отказвал каквито и да било белези на покорност и се примирил с лишаването от престола. Адония, който бил прост и наивен, се обърнал за съдействие в любовните си планове към самата Вирсавия.
„И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломоновата майка (и й се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.
И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.
И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене и цял израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от господа.
Сега те моля за едно: не ми отказвай. Тя му рече: говори.
И той каза: моля те поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.
Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.
И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони й се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка и тя седна нему отдясно.
И рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят й отговори: искай, майко, няма да ти откажа.
И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.
Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).
И цар Соломон се закле в господа, думайки: това и това да ми стори бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.
А сега — жив ми господ, който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и който ми основа дом, както той бе говорил — сега Адония трябва да умре.
И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря“ (III Царства, гл. 2, ст. 13–25).
Ред било на свещеника Авиатар; но той не бил убит. Познавайки прекрасно народните предразсъдъци, Соломон не искал да пролива кръвта на свещеника. Би било малко трудно да се каже, че това убийство е внушил сам бог. „На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на господа бога пред баща ми Давида и си търпял всичко, що е търпял баща ми. И Соломон отстрани Авиатара от господнето свещенство“ (ст. 26–27).
Затова пък, разбира се, за Иоав нямало никаква пощада!
„Дойде слух за това до Иоава — понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона — и Иоав побягна в господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.
Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (иго погреби).
Ванея дойде в господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.
Царят му рече: направи, както той е казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми; господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми, Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски; нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му до века, а на Давида и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от господа до века!