Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди съгради жертвеник господу върху гумното на иевусееца Орна“ (II Царства, гл. 24, ст. 14–18).
Давид се подчинил. Орна предоставил всичко необходимо за жертвоприношението и „Давид съзида там жертвеник господу и принесе всесъжение и мирни жертви… И господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана“ (ст. 25).
Нека се върнем към бележките на коментаторите скептици. Морът, който в продължение на три дни изтребил седемдесет хиляди души, е съвсем неразбираемо божие наказание към един любим народ, с когото бог общува просто всеки ден. Това наказание е още по-малко оправдано, ако си спомним, че то се е стоварило върху народа заради провинението само на Давид, а това провинение се състояло само в една разумна държавна мярка, при това още и внушена свише.
С тоя мор свършва втора книга на „Царства“.
Трета книга на „Царства“ почва с описание на последните дни на Давид и прекъсва с времето на вавилонския плен на евреите. Талмудисткото предание приписва съставянето на тоя труд на пророк Иеремия. Това мнение, прието от мнозинството равини и древнохристиянски богослови, намерило защита и в по-късни времена. Други богослови смятат за автор на книгата ученика на Иеремия — Варух. Но за евреите, както и за християните, автор на книгата както преди е, разбира се, бог. На това именно гледище ще стоим и ние. Ние ще се постараем да разкрием поднасяните и в тая книга божествени орехчета и ще съберем плодотворните семена, които ще изпадат от орехите под ударите на здравия разум.
„Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него — и ще бъде топло на нашия цар господар.
И търсиха по всички израилски предели хубава девица и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна“ (III Царства, гл. 1, ст. 1–4).
Тая девствена постеля е наистина находка, която прави чест на въображението на „гълъба-патка“. Бенедиктинецът Калмет, който вярва сляпо на всички мистификации на Библията, отбелязва, че една хубава млада девица е твърде способна да въодушеви седемдесетгодишен човек (такава била тогава възрастта на Давид). В потвърждение на свещеното писание ученият монах казва, че един еврейски лекар посъветвал император Фридрих Барбароса да спи с млади момчета и да ги туря на гърдите си. Но цяла нощ не можеш удържа момче на гърдите си. Затова, прибавя Калмет, за същите цели били сполучливо употребени малки кученца.
Библейското твърдение, че Давид само се грял до прекрасната сунамитка, не споделял дори син му Соломон: по-късно ще видим, че той заповядал да убият по-възрастния му брат Адония, който се провинил в това, че помолил за ръката на Ависага, на което Соломон погледнал като на желание да встъпи в брак с вдовицата или наложницата на баща си.
Адония бил син на Агита, за която Давид се оженил преди Вирсавия, майката на Соломон. От времето на смъртта на дългокосия Авесалом Адония бил най-голям от царските деца и смятал, че короната по право трябва да принадлежи на него. Но придворните интриги определяли за трона Соломон. Още преди смъртта на баща си двамата принцове без стеснение публично си оспорвали един другиму трона.
„Адония, син на Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубавец, и му се беше родил след Авесалома.
И съветваше се той със Саруиевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
А пророк Натана и Ванея и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломоновата майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
Сега ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки, син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?