Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Хващаме се на бас, че ако на „светия дух“, който обича веселички истории, и то с фустички, би дошла на ум току-що изложената, той би й намерил място в Библията и би я вписал в актива на мъдростта на Соломон. За съжаление въображението му, както е явно от цялото съдържание на Библията, е доста бедно.
След анекдота със съда третата книга на „Царства“ минава към изброяването на най-важните слуги на Соломон. Читателят няма да ни се разсърди, ако пропуснем тия мудни редове. Затова пък малко по-нататък ние намираме нещо интересно за славата и богатството на сина Давидов.
„Иуда и израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха.
Соломон владееше всички царства от река Ефрат до филистимската земя и до границата на Египет. Те принасяха дарове и служеха на Соломона през всички дни на живота му“ (III Царства, гл. 4, ст. 20–21).
Тук „светият дух“ вече е прекалил с шегата, като се има предвид, че работата не се отнася за ония далечни времена, за които историците нямат никакви данни: кой е чувал когато и да било, че евреите са царували от Ефрат до Средиземно море? Вярно е, че с разбойничество те си завоювали малък кът земя сред скалите и пещерите на Палестина — от Вирсавия до Дан; но отникъде не е известно Соломон да е завоювал или по някакъв начин да е придобил макар един квадратен километър извън Палестина. Напротив, „египетският цар“ владеел част от Палестина, а няколко хананейски окръзи просто не се подчинявали на Соломон. Де е тогава това прехвалено могъщество?
„Всекидневната храна на Соломон беше: трийсет кора пшенично брашно и шейсет кора друго брашно, десет угоени вола и двайсет вола от пасбището, и сто овци, освен елени и сърни, и диви кози, и угоени птици“ (ст. 22–23). Дявол да го вземе! Какво самохвалство, наистина! Приближените, които Соломон канел на масата, във всеки случай никак не са рискували да умрат от глад.
Озадачени от това явно преувеличение, някои богослови са разтълкували, че подражавайки на вавилонските царе, Соломон е хранил слугите си и че това се подразбира в „свещения“ текст. Бедата е само там, че еврейското царче е приличало на вавилонския цар, колкото някой дребен земевладелец на руския император.
„Соломон имаше четирийсет хиляди ясли за колеснични коне и дванайсет хиляди за конница“ (ст. 26). Тия четирийсет хиляди ясли са нещо още по-прекрасно, отколкото трийсетте вола и стоте овци ежедневна порция на негово величество царя израилски и иудейски.
„И Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всички синове на Изток и от всичката мъдрост на египтяни.
Той беше по-мъдър от всички люде, по-мъдър от Етана езрахитеца и от Емана, и от Халкола и Дарда, Махолови синове, и името му се славеше по всички околни народи.
Той изрече три хиляди притчи и песните му бяха хиляда и пет“ (ст. 30–32).
Разбира се, никой не знае кои са тия Етан и Еман, и Халкол и Дарда, които така уверено са поставени тук за сравняване със Соломон и които „свещеният“ автор цитира с невъзмутим апломб, сякаш става дума за мъдреци, известни на цял свят. Начинът да се позовават на никому неизвестни знаменитости, който от време на време се промъква в „свещеното писание“, е един от най-характерните белези на оня дух на злостно измамничество, в който безпристрастният изследовател е склонен да види единствения „дух“, вдъхновявал авторите на цялата книга.
Що се отнася до трите хиляди притчи и хиляда и петте песни, от тях са се запазили само няколко, и то само приписвани на Соломон. Все пак би било по-добре, забелязва Волтер, тоя цар да се е занимавал цял живот само с писане на древноеврейски оди, вместо да пролива кръвта на брат си.
Ние се приближаваме до прочутия Иерусалимски храм, за построяването на който Соломон пропилял седем години, а още тринадесет години — за построяване на двореца. На тая тема са посветени четири глави от третата книга на „Царства“. Ние ще проследим бегло най-същественото.
„Хирам, тирски цар, прати служителите си при Соломона, като чу, че го помазали за цар вместо баща му, защото Хирам беше Давидов приятел през целия си живот.
Също и Соломон изпрати да кажат на Хирама: и ти знаеш, че баща ми Давид не можа да съгради дом на името на господа, своя бог, поради войните с околните народи, докле господ ги не покори под нозете му; но сега господ, бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.
И ето аз имам намерение да съградя дом на името на господа моя бог, както бе казал господ на баща ми Давида, думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на моето име; затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и ето моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци…