Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И отиде Иодаевият син Ванея, и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята“.
Волтер казва по тоя повод, че едва ли е нужно да се добавя още някакво престъпление към вече извършените: Соломон почва царуването си със светотатство. Но онова, което изглежда най-странно след толкова ужаси, то е, че бог, който поразил със смърт цели петдесет хиляди и седемдесет души, задето надникнали в „ковчега“ му, съвсем не отмъщава за тая светиня, когато от нея правят дръвник за военачалника, който бил дал на Давид короната.
Да продължим по-нататък.
„Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят постави (за първосвещеник) вместо Авиатара…
Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука, и никъде не излизай оттука; и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.
И Семей каза на царя: добре, както заповяда моят цар господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време.
Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет.
Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет“ (III Царства, гл. 2, ст. 35–40).
А когато Соломон узнал за това, дал заповед на верния си Ванея и той отишъл и убил Семей (ст. 46).
По-нататък ще научим, че цар Соломон сключил съюз с египетския цар и дори се оженил за дъщеря му. Библията и тук не съобщава името на египетския цар, като го нарича просто фараон: това ясно показва неправдоподобността на този брак. По това време Соломон си построил дворец, почнал да издига храм и се заловил да укрепва града. Очаквайки завършването на храма, царят отивал да се моли в Гаваон, дето се намирало най-голямото светилище в цялото царство. Там именно бог му дава дара на мъдростта. Този епизод е доста интересен.
„В, Гаваон господ се яви нощем Соломону насъне; и рече бог: искай, каквото желаеш, да ти дам.
Соломон каза: ти стори велика милост на твоя раб, баща ми Давида; и задето той ходеше пред тебе по истина и правда и с искрено сърце пред тебе, ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес; и днес, господи, боже мой, ти постави за цар твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.
И твоят раб е сред твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради, множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа; дай прочее на твоя раб разумно сърце, за да съди твоя народ и да различава що е добро и що е зло; защото кой може да управлява тоя многоброен твой народ?
И угодно биде господу, дето Соломон поиска това.
И бог му каза: задето поиска това и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, ето аз ще сторя по думата ти: ето давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе и след тебе няма да се издигне подобен на тебе; и това, което ти не поиска, аз ти давам — и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни.
И ако ходиш по моя път, като пазиш моите наредби и моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
Соломон се пробуди и ето това беше сън“ (III Царства, гл. 3, ст. 5–15).
И така, тук става дума за съновидение. Бог, който не е бил чакал Авраам, Иаков или другите да заспят, за да им се яви насън, при Соломон почва да изменя привичките си и чака, докато той почне да вижда сънища. Нека бъде така. Но тогава по какъв начин всичко това е станало известно? Значи Соломон сам е разказал някому за съня си? И така от един на друг, минавайки от уста на уста, тоя разказ стигнал до автора на третата книга на „Царства“, който живеел по времето на Вавилонския плен? Доста странно, нали?
Богословите ще кажат — това е тяхна страст — че явяването на бога насън не намалява божествеността на видението: църквата признава божествени сънища и дяволски сънища. Човешкият сън, твърдят служителите на религията, може да бъде резултат на „свръхестествено“ влияние и не бива случаен. Да приемем за минута това положение. Да допуснем, че бог наистина се е явил на Соломон. Все пак Соломон е спял и следователно е бил не в съвсем пълно съзнание, за да говори и отговаря. Дори римският папа да се видеше насън като богохулник, който плюе на просфората, никой от кардиналите не би му вменил това във вина. Ако Соломон си избереше насън слава и богатство, това все едно не би имало никакво значение. По-добре щеше да бъде, ако бог, след като задал въпросите, би дал на Соломон време да се събуди и тогава той би съобразил по-добре какво трябва да отговори на бога. Отговорът на един буден човек, който сам си избира мъдрост и пренебрегва всичко останало, би бил заслуга. Но щом той е спал, отговорът не може да влиза в сметката: той, все едно, не струва нищо. Въпреки това тоя безподобен бог бил очарован.