Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И така, награден с мъдростта, която си изпросва и получава насън, Соломон не закъснял да учуди израилтяните със забележително правосъдие и висота на ума. За доказателство на необикновената мъдрост Библията съобщава единствения анекдот за спора на две жени, които родили в разстояние на три дни в една и съща къща две момченца. От тях едното умряло. Едната от жените упрекнала другата, че през нощта тя откраднала живия й син и го заменила с трупа на родното си дете, неочаквано задушено от нея по време на съня.
Разрешението на тоя спор било предложено на царя. Майката, обвинена в подмяна, се кълняла, че живото дете, донесено в съда, е нейното собствено; другата се кълняла не по-малко горещо, че детето принадлежи на нея, и си го искала.
Тогава Соломон заповядал да донесат меч, за да раздели детето на две части и да даде на всяка майка по половина. В тоя миг се раздава вик на ужас от истинската майка, която настояла детето да се даде на оная, която го е откраднала, само и само да не го убиват. Другата, напротив, се издала със следните неразумни думи:
— Нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
Но заповедта на Соломон била само изпитване. Той отсъдил детето да се върне на истинската майка (гл. 3, ст. 16–28).
Вярващите изпадат във възторг, когато проповедниците разказват от амвона тоя анекдот. Ала Соломон е могъл и съвсем да не прибягва до ужасното изпитание: трябвало е само да се обърне към всяка баба и тя без затруднение би определила кое дете се е родило в навечерието и кое кара четвърти ден.
Но няма да бъдем придирчиви и ще се преклоним пред „необикновената мъдрост“ на Соломон. Ще кажем само, че анекдоти като тоя — на път и сред път. Всички народи винаги са имали съдии, които са съчетавали проницателност с простота. Ще се ограничим само с два случая. Съдиите, за които ще стане дума, не са получавали от бога насън дара на мъдростта.
Някакъв човек се изкачил на върха на една камбанария, за да поправи нещо там. Имал нещастието да падне, но заедно с това имал щастието да не се убие. Само че падането му било съдбоносно за човека, върху когото той паднал: тоя човек умрял. Роднините на убития дали падналия под съд. Те го обвинили в убийство и искали или смъртно наказание, или възмездие за загубата. Как да се разреши такъв спор? Трябвало да се даде някакво удовлетворение на роднините на умрелия. Заедно с това съдията не се смятал в правото си да обвини в убийство, дори и неволно, човека, който сам бил жертва на нещастен случай. Съдията заповядал на оня от роднините на умрелия, който бил особено настойчив в тъжбата си и по-високо от всички настоявал да отмъстят, да се изкачи сам на върха на камбанарията и да се хвърли оттам върху подсъдимия — неволен убиец, когото задължил да стои по това време на същото място, дето предал дух потърпевшият. Не ще и дума, че натрапчивият ищец веднага се отказал от глупавия си иск.
Вторият интересен случай става с гръцки съдия. Един млад грък събирал пари, за да плати с тях на хетерата Теонида и да я обладае. В това време му се присънило една нощ, че се е насладил на прелестите на Теонида. Като се събудил, той решил, че ще бъде неразумно да похарчи парите за някакъв миг. Преди това той бил казал на приятелите си за своите любовни намерения, а сега им съобщил за съня си и решението си да се откаже от удоволствието да стане любовник на Теонида. Обидена от този обрат на работата, а главно ядосана от това, че не е получила парите, хетерата призовала юношата на съд, искайки възнаграждение. Тя твърдяла, че е запазила правото си върху сумата, която младият човек се канел да й предложи, защото тъкмо тя, макар и насън, е задоволила желанието му. Съдията, който съвсем не е бил някакъв Соломон, взел решение, пред което нашите свещеници трябва да се преклонят: тоя езичник, когото бог не бил просветлил със светлината на истинското благочестие, предложил на младия грък да донесе обещаната сума и да хвърли парите в басейна, за да може хетерата да се наслади на звука и съзерцанието на златните монети, точно така, както юношата се насладил на призрачната близост.