Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Много жалко, че авторът е забравил да каже на кое място е станало това наистина забележително приключение с лъва, убит в снега; така рядко се среща сняг в страните, дето живеят лъвове, че Ванея е направил добре, като не е поискал да губи време и незабавно е свършил със звяра: рискувал е много снегът бързо да се стопи… под лъчите на критиката.
Като желаел да знае броя на поданиците си, по божие внушение Давид замислил да направи преброяване на израиля и иуда. Това занимание, толкова дълго, колкото и скучно, било завършено в продължение на девет месеца и двадесет, дни (гл. 24, ст. 1–8).
„Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи — петстотин хиляди“ (ст. 9). Но едва било завършено преброяването и Давид разбрал, че то е представлявало негов голям грях. Библията не казва защо именно това преброяване е трябвало да навлече върху царя гнева на бога, но сочи, че старецът бил страшно раздразнен.
„Биде слово господне към пророк Гада, Давидов ясновидец: иди и кажи на Давида: тъй говори господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.
И дойде Гад при Давида, обади му и каза: избери си глад ли да бъде на земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши какво да отговоря на оногова, който ме е пратил“ (II Царства, гл. 24, ст. 11–13).
Тук се налагат няколко важни забележки. Първо, самият текст ясно говори, че „гневът господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброи израиля и иуда“. Ала по-късно бог се ядосал още повече и намерил, че е дошло време да наложи на народа някакво наказание, задето е изпълнил онова, което сам накарал Давид да извърши. Ето, следователно, бог още веднъж е представен от „свещеното писание“ като враг на човешкия род, който се занимава с това, да поставя на народа капани и примки.
Второ, в „Петокнижието“ бог сам три пъти е заповядвал да се направи преброяване.
Трето, няма нищо по-полезно и по-разумно, макар и трудно, от това, да се направи точно изчисление на населението: това нареждане на Давид е било не само предвидливо и благоразумно, но и свещено, защото то е било внушено свише.
Четвърто, всички критици отбелязват колко смешно неправдоподобно е твърдението, че Давид е имал в малката си страна един милион и триста хиляди войници: ако смятаме за войници дори една пета част от населението, и това би дало шест и половина милиона жители в Палестина. А освен евреи там живеели хананеяни и филистимяни.
Пето, първата книга на „Паралипоменон“, която представлява не по-малко канонична част от Библията, отколкото всички други книги, и която много често противоречи на другите произведения на „божественото вдъхновение“, наброява един милион, петстотин и седемдесет хиляди войници (гл. 21, ст. 5), което увеличава броя на еврейското население още по-неправдоподобно.
Шесто, критиците мислят, че да се праща „пророк“ Гад при „пророк“ Давид, за да му предостави няколко наказания, от които той да избере едно, е детинско и глупаво занимание, съвсем недостойно за божието величие. В тая божествена жестокост критиците намират подигравка и някакъв допълнителен лъх на арабска приказка, който няма място в книга, на всяка страница на която говори такъв почтен неин „вдъхновител“ като бог83.
Сега да видим какъв е бил изборът на царя.
„Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на господа, защото е голямо неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жътва.)
И напрати господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.
И ангел (божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но господ се разкая за злото и каза на ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А божият ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.
Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, каза господу, думайки: ето аз съгреших, аз (пастирят) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека прочее твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.
83
Това преброяване се описва доста разноречиво в двете книги на Библията: във втора книга на „Царства“ (гл. 24) и в първа книга на „Паралипоменон“ (гл. 21). В първата от тях се казва; „Гневът господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй израиля и иуда… и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи — петстотин хиляди“ (ст. 1, 9). Във втората: „Подигна се сатана против израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните… Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже мечоносци, а иудеи — четиристотин и седемдесет хиляди мечоносци“ (ст. 1, 5). Според първата бог предлага на Давид седем години глад, според втората — три (ст. 13 и ст. 12). Забравяйки за този „грях“, третата книга на „Царства“ (гл. 15, ст. 5) уверява, че „Давид вършеше каквото бе угодно пред очите на господа и през всички дни на живота си не отстъпяше в нищо от онова, що му бе той заповядал освен постъпката с хетееца Урия.“