Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим и с него Ахитофел… Ахитофел отговори на Авесалом: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе. И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял израил“ (II Царства, гл. 16, ст. 15, 21–22).
Критиците не намират, че публичното сношение с всички наложници на царя биха били вярна стъпка за придобиване популярност сред народа. Те също така се отказват да вярват, че Авесалом, колкото и млад да е бил, е могъл да повтори един след друг пред очите на цялото Иерусалимско население подобни опити да спечели народната любов, като ляга подред с всичките десет наложници на баща си. Но онова, което е по-ясно от всичко, то е, че когато съставял основната книга на християнската религия, „свещеният“ автор обичал да се рови в мръсни и порнографски истории. След кръвосмешението на Амнон ни поднасят десетте кръвосмешения на Авесалом. От час на час не по-леко! В тая „света“ Библия ние излизаме от гадости, само за да попаднем в гнусотии.
Ахитофел дал и друг един съвет на Авесалом, а именно — да събере дванадесет хиляди души и да се спусне незабавно да преследва Давид. Но някой си Хусий го посъветвал преди всичко да се обърне с възвание към целия израил, от Дан до Вирсавия. Този съвет се харесал повече на Авесалом. Ядосан, че не го послушали, Ахитофел свършил със себе си.
В края на краищата бунтовниците претърпели поражение в Ефраимската гора, дето двадесетте хиляди войници на Авесалом били убити от войските на царя под командата на Иоав. През време на бягството си, възседнал муле, Давидовият син заплел косите си между клоните на един дъб и така увиснал, а мулето избягало. Иоав пронизал Авесалом с три меча. Този епизод като че ли е скърпен с бели конци, нали? Що се касае до Давид, когато научил за смъртта на прекрасния млад човек, той пролял обилни сълзи и повтарял: „Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой!“ Други надгробни речи тоя път нямало.
И така Давид се връща в столицата си. Поради радостното събитие той простил на Семей82, който го замерял с камъни. След тава имало още един бунт, предизвикан от Савей: той бил потушен и хората, у които Савей се криел, му отсекли главата. Най-сетне имало някакъв „капитан“ Амесай, когото Авесалом издигнал в „генералски“ чин. Иоав се сближил с него, като се преструвал на доброжелател, и през време на един разговор „улови с дясната си ръка брадата на Амесая, за да го целуне. Амесай обаче не се предпази от меча, що беше в ръката на Иоава, и той го прободе с него в корема, тъй че вътрешностите му се изсипаха на земята, и не го удари втори път, и той умря“ (II Царства, гл. 20, ст. 9–10).
Всичко това пак и пак ни напомня за великото нравствено-възпитателно съдържание и значение на иудео-християнското „свещено писание“, което безбожниците уж не могли да разберат!
Глава тридесет и четвърта
Последните дни и присноблажената кончина на светия цар Давид
„В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита господа. И господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.
Тогава царят повика гаваонци и говори с тях. Гаваонци бяха не от израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.
И Давид каза на гаваонци: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието господне?
Гаваонци му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.
Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от израилевите предели, от неговите потомци предай ни седем души и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред господа в Гива, град на Саула, избраника господен. И царят каза: ще предам.
82
„И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле“ (II Царства, гл. 19, ст. 23). „Свети“ Давид обаче намерил напълно християнски и благочестив начин да отмъсти на врага, без да наруши клетвата си: „И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея, и той умря“ (III Царства, гл. 2, ст. 46).