Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж още помнеше специфичната им реакция на ниво телесна миризма при онази първа историческа среща в комарския апартамент на Иван Ксав и ако съдеше по нея, „акълът“ май не беше играл централна роля в тази работа.

— Той пръв се хвана с нас, ако трябва да сме точни. Но тогава ситуацията беше различна. И двете търсехме начин да се скрием, някакъв начин, какъвто и да е.

— Лично аз смятам, че сестрите ми са можели да се справят и по-добре, но станалото — станало. Господи, Тедж! — Поклати глава. — Толкова се радвам, че Баронесата и татко ви намериха. Може би, ако успеят да извъртят този номер със съкровището, ще ми позволят да се върна в клиниката на Ескобар.

— Ти това ли искаш?

— Да. Тъкмо бях почнал първия си голям аспирантски проект. Направо ми се скъса сърцето, когато се наложи да изоставя работата си. Мислех, че съм приключил с Къща Кордона, че съм успял да избягам. Разбирам, че татко и Баронесата са преживели нещо ужасно и сега искат да ни държат близо до себе си, но аз определено не искам да ме вербуват като свой наследник на мястото на Ерик. Звездичка или Гъли са много по-подходящи за тази цел — и освен това, за разлика от мен, го искат.

Тедж навъси чело и сниши глас:

— Не знам. Усещам подводни течения. И Звездичка, и Гъли бяха приели Ерик за наследник. Но дали сега няма да си съперничат?

Амири се замисли.

— Ами… и в двата случая това няма да е мой проблем.

— Вие откога знаете за съкровището? — попита Тедж.

— От снощи. След вечерята у лейди Ворпатрил. Татко, баба и Баронесата свикаха семеен съвет и ни казаха за новия план. Пазили са го в строга тайна, между другото. Сигурно защото не са били сигурни, че биобункерът още е там. Аз през цялото време мислех, че идваме на Бараяр, за да приберем вас двете, и се чудех защо трябва да се влачим през всичките онези пет възлени скока, вместо да пратим един или двама най-много. Щеше да е много по-евтино. И по-дискретно.

Тедж се запита как биха реагирали двете с Риш, ако се беше появил само един член на семейството, вместо целият клан, и беше настоял да тръгнат незабавно. Е, сигурно щеше да зависи от пратеника…

— А защо са довели теб? — попита тя.

— И аз това се питах… до снощи. Изглежда, идеята е — ако открият някакви интересни сетагандански биоматериали в бункера, — да ги продадат контрабандно чрез Лили Дърона. Чудя се дали са й казали. Това би обяснило защо Лили ме пусна, без да спори. — Замълча, после попита: — А ти откога знаеш?

— От вчера следобед, когато останах при нашите, а Риш инструктираше вас за местните особености. А казаха ли ви какво са построили бараярците на онзи парцел? На мястото на разрушената господарска къща?

— Мда. На мен ми прозвуча като сериозно усложнение. Но татко явно смята, че държи нещата под контрол. — В гласа му се промъкна известно колебание. Така де, баронът и баронесата бяха смятали, че държат под контрол и станция Кордона. Амири се обърна към Тедж: — Трябва да им помогнеш, Тедж, с цената на всичко. Целият ми живот зависи от успеха на тази шантава операция.