Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Ще заповядам да ви затворят! — изкряска отчаян кандидат-подофицерът. Школникът се усмихна:

— Вие навярно бихте искали да заповядате да ме затворят, задето съм ви ругал. Но вие бихте излъгали, тъй като вашият умствен багаж не е годен да различи никакви обиди, а освен това бих се обзаложил с вас на каквото пожелаете, че не помните абсолютно нищо от целия ни разговор. Ако ви кажа, че сте ембрио, вие ще го забравите може би преди още да пристигнем на най-близката гара, не, вие ще го забравите, преди да се е мярнал покрай нас най-близкият телеграфен стълб. Вие сте атрофирана мозъчна гънка. Изобщо не мога да си представя, че сте в състояние някъде свързано да изложите всичко, което чухте да говоря. Освен това можете да попитате когото пожелаете от присъствуващите дали в думите ми е имало и най-малък намек за вашия душевен кръгозор и дали съм ви обидил с нещо.

— Разбира се — потвърди Швейк, — на вас тук никой не ви е казал нито думица, която бихте могли да изтълкувате някак накриво. Винаги прави много лошо впечатление, когато някой се почувствува засегнат. Веднъж седях в „Тунелът“, едно нощно заведение. Водехме много интересен разговор за орангутаните. На нашата маса имаше един моряк и той разправяше, че орангутанът често пъти не можел да бъде различен от някой брадат и мустакат гражданин. Че лицето на такъв орангутан било обрасло с косми като… „Като — казва, — да речем, ей оня господин на съседната маса.“ Ние всички се обърнахме, а господинът с брадата стана, дойде при моряка и му удари плесница. Морякът пък му счупи главата с една бирена бутилка. Брадатият господин се катурна и остана да лежи в безсъзнание. Ние се сбогувахме с моряка, който драсна, защото помисли, че го е пречукал. После свестихме припадналия господин и, разбира се, направихме голяма грешка, защото веднага след това той извика полиция и всички ни заведоха в участъка. А ние всъщност нямахме нищо общо с цялата работа. В участъка той не преставаше да повтаря, че сме го били смятали за орангутан, че не сме били говорили за нищо друго освен за него. И все тая песен пее. Ние пък разправяме, че не е така, че не е никакъв орангутан. А той пак повтаря, че е, чул бил много добре. Помолих господин комисаря да му обясни. И той най-доброжелателно направи това — господинът и тогава остана незадоволен и каза на господин комисаря, че не ги разбира тия работи и че се е сдружил с нас. Тогава господин комисарят нареди да го затворят, докато изтрезнее. Ние пък поискахме да се върнем отново в „Тунелът“, но това не ни се удаде, защото и нас ни кошариха. Виждате ли, господин кандидат-подофицер, какви последици може да има едно малко и незначително недоразумение, за което не си струва дори да си хабиш думите. В Окроухлице пък имаше гражданин, който се обиди, когато веднъж в Немски брод го нарекоха питон. Думите, които изобщо не са наказуеми, са много. Примерно, кажем ви, че сте видра. Бихте ли могли да ни се сърдите за това?