![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре! — Той вдигна ръка към стрелците с готови за стрелба лъкове. — Да ги оставим да приближат още малко!
Сега войниците стигнаха до стеснението на долината и вече набиваха крак в калта и стърчащите скали, осеяни с труповете на диваците от отвъд Крина и шанка — посечени, премазани или набучени със стрели, оставени там, където бяха паднали. Въпреки това не развалиха строя, не забавиха крачка дори. На няколко пъти стената от щитове се изви, но нито веднъж не се разкъса. Никаква пролука.
— Стегнато напредват — промърмори Тъл.
— Ъхъ. Прекалено стегнато, копелета такива.
Приближаваха. Вече бяха достатъчно близо, за да не се сдържи Кучето да пробва някоя стрела.
— Добре, момчета! Целете се високо, за да падат отгоре им.
Първият залп от стрели полетя със съскане от кулата, издигна се високо и се стовари върху стегнатите редици. Войниците вдигнаха щитовете, за да ги посрещнат и стрелите зачаткаха по боядисаното дърво, отскочиха от шлемове и ризници. Няколко попаднаха право в целта и от редиците се разнесоха викове. Появиха се няколко дупки, но веднага бяха попълнени и редиците продължиха невъзмутимо към стената.
Кучето погледна към бъчвите със стрели. Бяха останали около една четвърт от първоначалното количество, повечето вече извадени по веднъж от труповете.
— Сега по-внимателно! Избирайте целите, момчета!
— Хъ — каза Мрачния и посочи надолу. Пред рова на Бетод изтичаха солидна група войници, с дебели кожени нагръдници и метални шлемове. Подредиха се в няколко стегнати редици, коленичиха и приготвиха оръжията си. Бяха арбалети, като тези, които използваха в армията на Съюза.
— Всички долу! — изкрещя Кучето.
Коварните малки лъкове изтракаха и изплюха облак от къси стрели. Повечето мъже на кулата приклекнаха зад парапета, но един оптимист, който се беше надвесил над него, отнесе една стрела в устата. Изправи се, олюля се и тихомълком се преметна през парапета. Друг беше пронизан в гърдите. Изхриптя и дъхът му засвири, все едно дишаше през тръба.
— Така значи! Върнете им поздрава! — Всички се изправиха, тетивите избръмчаха и стрелите им засипаха стрелците на Бетод. Техните лъкове може и да нямаха силата на арбалетите, но с височината в тяхна полза стрелите им бяха достатъчно коварни. Пък и онези нямаше зад какво да се скрият. Много от първата редица паднаха и запълзяха на страни. Разнесоха се писъци и викове, но втората редица невъзмутимо пристъпи напред, коленичи и се прицели към кулата.
Нов залп от къси стрели изсвистя над кулата и момчетата наклякаха и се снишиха зад парапета. Една от стрелите свирна покрай ухото на Кучето и отскочи от скалата зад гърба му. Истински късмет, че не го прободе. Но някои от хората му не извадиха неговия късмет. Един от мъжете лежеше по гръб с две щръкнали от гърдите му стрели и не спираше да шепти: „Мамка му, мамка му!“
— Копелета!
— Дайте им да разберат!
Стрелите полетяха безразборно от двете страни. Озъбени от ярост, мъжете се прицелваха, стреляха, крещяха.
— Спокойно! — крещеше Кучето. — Не бързай! — Но никой не го чуваше. С помощта на допълнителната сила от височината и с преимуществото на парапета, зад който можеха да се крият, скоро момчетата му взеха преимущество. Стрелците на Бетод започнаха да отстъпват, някои направо захвърлиха арбалетите си и побягнаха. Скриха се в рова и зарязаха убитите и ранените отпред.
— Хъ — каза Мрачния. Докато двете групи стрелци бяха заети с размяната на стрели, войниците на Бетод бяха стигнали пред портата. Държаха щитове над главите си, за да се предпазят от стрелите и камъните, с които ги обсипваха отгоре планинците. Още преди два-три дни бяха успели да запълнят рова пред стената и сега редиците им се разгънаха пред нея. Облечените с ризници войници сякаш започнаха да подават нещо напред, реши Кучето. И тогава го видя, беше тънък ствол на дърво, скъсен, за да бъде използван като таран. Клоните му бяха окастрени, оставени достатъчно дълги, за да се използват за дръжки при засилването му. Кучето чу първия трясък в жалкото подобие на порта.