Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Надявах се да не се усетиш.
— Няма да откача, че ме е видял гола или докато сме правили секс. Дребна работа.
— Добре — кимна той и се обърна към вратата.
Рик влезе в кухнята и свали шапката си.
— Добър вечер. Чух, че сте имали проблеми.
— Проникване с взлом и тормоз — отговори Броуди.
— Може ли да получа чаша кафе? Помолих Дени да огледа наоколо внимателно — каза шерифът и изчака Рийс да му поднесе кафето. — Рийс, защо не ми покажеш къде стоеше, когато видя човек до прозореца?
— Първо бях тук — застана тя до хладилника и сложи ръка на вратата. — Чух звук и вдигнах очи. Той беше пред прозореца.
— Кухненската лампа се отразява в стъклото му, нали? Отиде ли по-близо до него?
— Аз… не. Не тогава. После видях как дръжката на вратата се завъртя. Той се отдалечи от прозореца и после видях дръжката. Грабнах ножа — тя пристъпи напред и се престори, че взима нещо от плота. — И аз… мисля, че отстъпих назад. Бях ужасно уплашена.
— Не се съмнявам.
— После вратата се отвори и той застана на прага.
— Ти къде стоеше? Където си сега ли?
— Аз… не съм сигурна. Не бях по-близо. Може би една-две стъпки назад. Завъртях се и побягнах.
— Аха. Най-разумното в подобен случай. Ти под душа ли беше? — обърна се шерифът към Броуди.
— Точно така.
— Ами вратата? Заключена ли беше?
— Да. Заключих, преди да отида да взема Рийс от работа.
— Добре — кимна Рик, отиде до вратата и клекна да огледа ключалката. — Той носеше ли ръкавици?
— Той… — Рийс се помъчи да си представи мъжа. — Да. Мисля, че носеше. Черни ръкавици, също като по времето, когато удуши жената.
— Други подробности?
— Съжалявам…
Рик се изправи.
— Добре, да се върнем назад. До колко часа си беше у дома, Броуди?
— Излязох към шест и половина — седем без петнайсет.
— Отиде, взе Рийс от ресторанта и се върнахте тук?
— Не, първо се поразходихме с колата към ливадите — отговори Броуди и внезапно изпита диво желание да запали цигара, но го потисна.
— Да. Всичко е разцъфнало и наоколо е много красиво. Та значи решихте да се поразходите с колата.
— Да — потвърди Броуди. — Направихме си пикник с вино и сирене и погледахме залеза. Върнахме се тук около осем и половина. Може да е било и към девет. Качихме се направо в спалнята. После Рийс слезе да пие вода, а аз отидох да си взема душ.
— В колко часа беше това?
— Не погледнах часовника. Но бях под душа едва две минути, когато тя се втурна в банята. Заведох я в спалнята, обух си панталона, взех си бейзболната бухалка и я накарах да се обади в участъка.
Шерифът вдигна поглед, когато Дени влезе и поклати глава.
— Е, добре. Според мен няма да имате повече вълнения тази вечер. Ще се отбия при вас утре сутрин да видим дали мога да открия нещо на дневна светлина. Дени, върни се в участъка и попълни протокола. Броуди, ще ме изпратиш ли?
— Добре — кимна домакинът и се обърна към Рийс. — Ще се върна след минута.
Излязоха навън. Рик погледна осеяното със звезди небе и пъхна ръце в джобовете си.
— Великолепна нощ. Само тук можеш да видиш такава. А скоро ще настъпи лято. Градът ще се натъпче с туристи и небето няма да е само за нас.
— Едва ли ме извика, за да споделиш възхищението си от небето.
— Не. Ще говоря направо, Броуди — втренчи се Рик в очите му. — Първо, няма следи вратата да е била насилвана. Ти самият каза, че си я заключил.
— Този тип е имал дубликат от ключа. И преди го е правил.
— Господи — изстена Рик и разтърка лицето си. — И е успял да проникне в къщата през краткото време, когато Рийс е била долу сама, а ти си се къпел? Да не е Супермен?
— Наблюдавал е къщата.
— Защо? За да ви плаши? Ако е възнамерявал да я напада, щеше да го направи, докато е била сама. Ако съществуваше.
— Чакай малко…
— Не, ти чакай. Аз съм толерантен човек, Броуди. Човекът, който носи пистолет и полицейска значка, трябва да е толерантен. Широко скроен съм, но не съм тъп. Пред нас е жена с история на емоционални разстройства, която е пила вино и току-що е скочила от леглото. И твърди, че се появил същият мъж, когото е видяла да убива жена. Но само тя го е видяла и никой друг. А всичко се случва в момент, когато наоколо няма никой, който да потвърди думите й. Няма следа, че някой е влизал в къщата, нито че се е мотал наоколо. Също както нямаше следи, че край реката е станало убийство. Нямаше следи, че някой е прониквал в апартамента й или й е правил номера в пералнята на хотела. Спиш с нея, затова искаш да й вярваш. Дама, изпаднала в беда, е адски съблазнително нещо.
Броуди побесня.
— Ама че тъпотия! Ама че идиотщина! След като носиш полицейската значка, си длъжен да защитаваш хората и да им служиш.