Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Хълмът зад нас растеше, като закриваше селото.
— Довиждане, Олшанка — пошепнах аз на костьолната кула. — Довиждане, приятели. Довиждане, моя Сташка. Довиждане!
Единадесета глава
И отново ни подхванаха, завъртяха ни пътищата. Шофьорът не искаше да „избикаля“ през Кладно, подкара направо, затова ни очакваха сто километра полски и горски пътища. Това ми бе по сърце. Пред нас се синееше небето, още не избеляло от слънцето, зад нас се виеше лекият тюл на праха, от двете страни се точеха ниви или многокилометрови тържествени борове, склонове и долове, дъбрави, които тежко настъпваха към крайбрежните лъки.
Тук-там из гъсталаците се мяркаха тополи, кой знае как попаднали там, и сееха късния си пух.
По поляните, на мястото на някогашните изгорени села, стърчаха каменни основи, акациите люшкаха още прозрачни шушулки. Навред разпилени цъфтяха перуники, тук-там прецъфтяваха люляци. Дожаляваше ми и за селата, и за хората, чийто живот бе изгорял заедно с тях.
Ясното утро бе сменено от хубав ден.
Приятно ми бе да съзнавам, че след няколко часа денят ще премине във вечер и над равнината ще полегне тънка и ниска мъгла, а вечерницата ще гледа към нас през дърветата. Сетне ще настъпи нощта. За мен нощ, а за някои — истинското време за живот.
Колата доста подрусваше. Много обичам да пътувам и си мисля, че ако някога не бъда в състояние да кръстосвам пътищата, не си струва да живея.
Пътят сам по себе си е като песен, затова често мълча, препълнен от впечатления. Ето така веднъж рибарите край морето ме запитаха защо все мълча.
— Много е хубаво тук — само промълвих аз.
И сега мълчах. Приятно е да се мълчи край люляковите поля с детелина, край стреловидния лупин в канавките.
Наоколо горите разгръщаха своите вълшебни дълбини.
Едва когато излязохме на шосето, някой намери смелост да продума, да наруши нежността и размисъла на деня.
— Защо мълчиш? — запита ме внезапно Шчука.
— Остави го — обади се Хилински, като гасеше поредната угарка. — Просто му е хубаво.
— Какво, чак пък толкова ли му е хубаво?
— Почти толкова. Какво да приказваме? Да ви хваля — че колко вече да ви хваля? Да ви се карам? Има за какво, но не ми се ще. Да ви критикувам? Първо, трябва аз преди всичко да бъда разкритикуван докрай, защото (с изключение на няколко случая) толкова глупости извърших само за няколко седмици, че дори и аз още не мога напълно да си дам сметка за тях.
— Нима? — запита Шчука. — Според мен най-важното беше извършено.
— Според мен главното още не е извършено. Според мен дори не сме се захванали с него. Но това е работа за вас, Шчука. На мен ми стига толкова. И малко съм ви сърдит.
— Хайде, хайде, критикувайте. Само не ме унищожавайте с критиката си.
— Заслужавате да бъдете унищожен заради вашата тактика на бавене и изчакване. Сто пъти можех да загина. Дори при онази среща в долчината.
— Остави — намеси се Хилински, — тогава той постъпи правилно. Онези вече нямаше къде да отстъпват и не можеха вече нищо да оборят.
— Тогава вече ни бяха поднесени като на тепсия — добави Шчука.
— Ами ако аз вместо тях бях хвърлил топа на тази тепсия? — запитах аз.
— Нямаше да допуснем това.
— Ех, че не обичате критиката! Както дявол тамяна.
— А кой я обича?
Внезапно възникналият яд диреше да се излее. Но не биваше да се паля в такъв разговор. Трябваше да се въоръжа с изпитано средство: с малко коварен сарказъм и леко заядлива ирония.
— Вие, мили Шчука, забравяте, че обществото (още повече отделните хора) не могат да прогресират без критика. Иначе затъват в тресавище. Няма защо да душите критиката, дайте свобода и безнаказаност на критиката и критиците.
— На всички ли?
— Ами да. Приемете не само предложенията, които ви се струват удобни, но и онези, които изглеждат подигравка на замразените риби, изглеждат им неприлични и дори на пръв поглед — еретични.
— Че защо?
— Нали затова имате очи, за да се ориентирате кога ви критикува доброжелател, а кога — зложелател или глупак, къде човек иска да ви помогне, а кога — да ви подхлъзне.
Шчука изглеждаше някак слисан:
— Например…
— Например от медицинска гледна точка може да се препоръча на жените да се пекат на слънце голи, да се крещи за жизнената необходимост от подобно нещо. Но все пак е по-добре те да се пекат на евините плажове, а не из лехите покрай шосето. Подобно нещо е нецелесъобразно.