Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Ето и нагледен пример за теорията ми за предимствата да си женен за човек от бранша.
— Уикендът ми е свободен — казах й. — Поспи малко. Утре ще се видим.
Явно от мен не ставаше примамка за лъв. Което можеше да означава, че Халил и местните му контакти нямат представа, че се мотая из града. Или пък знаеха, но бяха душили капана. Или Халил си беше заминал.
Не. Тук беше. Знаех, че е тук. И, както предположи Кейт (и както подозирах и аз), той имаше свой собствен план за Джон Кори. Не беше стигнал дотук с толкова много омраза в сърцето само за да ме остави жив.
Във фоайето на блока си побъбрих с двамата от охраната, пожелах лека нощ на нощния портиер, качих се в асансьора, извадих глока и тъй нататък.
Апартаментът ми бе чист от терористи, налях си уиски със сода и се пльоснах в креслото.
Реших тази нощ да не се барикадирам — нали съм на разположение у дома. Завъртях креслото да гледа към антрето, сложих пистолета в скута си и задрямах.
Непрекъснато сънувах как разбиват вратата и в някои от сънищата си стрелях по тъмните силуети, очертани на светлината от коридора. В други сънища не можех да си намеря пистолета. Един път оръжието засече.
Откъде се вземаха всичките тези глупости? Обикновено сънувам секс.
Петък сутрин. Слънчевите лъчи проникваха през вратата на балкона и изглежда, се очертаваше поредният приятен ден. Днес също щеше да е хубаво време да убия Асад Халил.
Банята е опасно място, както знае всеки, който е гледал „Психо“. Така де, стоиш гол и беззащитен, не можеш да чуеш нищо от течащата вода. Затова вместо душ взех вана в компанията на глока си, който може да стреля и мокър.
Посетих Кейт в Белвю. Беше прекарала лоша нощ и твърдо беше решила, че днес ще се махне от болницата.
— Няма да прекарам уикенда тук — заяви твърдо.
Определено не исках все още да се връща в апартамента.
— Виж какво — предложих й, — ако до понеделник не се случи нищо, двамата с теб ще отлетим до… мястото, където живеят родителите ти…
— Минесота.
— Точно. Само изчакай.
Тя не отговори.
Определено не ми се ходеше до Източна кравешка поляна, Минесота, но може би щях да успея да оставя Кейт при родителите й и да се върна тук. Баща й разполагаше с истински малък арсенал, а побърканата й майка е запален стрелец и се справя с пушката по-добре от повечето мъже. Освен това, разбира се, Халил дори не подозираше, че Кейт е жива. Доколкото знаех.
Като стана въпрос за това, я попитах:
— Поиска ли пистолет от Том?
— Поисках. Правилникът на болницата обаче забранява на пациентите да са въоръжени.
Ама че тъпо правило. Искам да кажа, може би престъпниците на този етаж не бива да са въоръжени, но защо трябва да се отнася и за всички останали?
— Джон… моля те.
Извадих револвера си от кобура и го пъхнах под възглавницата й.
— Ще спиш по-добре с господин Смит и господин Уесън.
Тя кимна, но не отговори. Сложих лаптопа на леглото й.
— Влез в сайта на Медицинската служба на окръг Съливан.
Тя се поколеба, но влезе в системата, намери сайта и откри, че Кетрин Мейфийлд Кори е починала в Регионален медицински център Катскил. Като причина за смъртта беше отбелязано убийство.
Помълча малко, после каза:
— Предполагам искаш да кажеш, че не бива да се оплаквам, че съм тук.
— По-добре тук, отколкото долу. — Иначе казано, в градската морга.
— Добре. Значи в понеделник.
Останах за обяд — пюре на скара с контрабанден грах и като се хранехме Кейт ме попита дали в понеделник вечер ще излизам отново.
— Не съм чул да е планирано — отвърнах. — Това е загуба на време.
— Имаш ли по-добро предложение?
— Не знам, но… Халил няма да се хване в такъв очевиден капан.
— Не е чак толкова очевиден. Освен това действа добре на бойния дух и прави шефовете щастливи. Пък и никога не можеш да си сигурен от кой храст ще изскочи заекът.
Тя хвана ръката ми.
— Джон, Халил явно е обмислил това. Казах ти, той е заложил свой капан. За теб.
— Надявам се.
— Не се надявай.
— Виж, Кейт, аз също мога да забелязвам капани.
— Знам, че можеш. Знам също, че ще влезеш право в него, защото си мислиш, че можеш да обърнеш нещата. Имаш огромно его.
Водещата причина за смъртта сред алфа-мъжкарите.
— Два билета за Минеаполис. За понеделник — каза тя.