Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Мислех си, че искаш да идем в Минесота.
— С нетърпение чакам да се махна от града — каза тя. — Ще ни е от огромна полза.
— Да бе. — Трябваше ли да й напомням какво стана миналата неделя, когато бяхме извън града? Може би все пак не.
Станах.
— Добре, трябва да тръгвам.
— Ще вляза в интернет и ще резервирам билетите.
— Страхотно.
Естествено, нямах намерение да заминавам с нея. Освен ако Асад Халил не бъдеше труп до понеделник. А ако беше, определено нямаше да ходя в Минесота. Щеше да е излишно.
— Имаш револвер под възглавницата — напомних й.
— Може би това ще подобри обслужването тук.
— Ще се видим довечера.
— Почини си довечера, Джон — каза тя. — Тук съм добре.
— Сигурна ли си?
— Ще се видим утре сутрин.
— Добре… ще ти звънна по-късно.
— И да не вземеш да се измъкнеш от охраната, за да видиш дали Халил не те чака някъде — предупреди ме тя.
Съпругите се научават да четат мисли. Или може би просто съм предсказуем.
— Не бих направил толкова опасно нещо — отвърнах.
— Разбира се, че не би — съгласи се тя. — Хайде да си звъним на всеки час.
— Става.
Целунахме се и излязох.
Прекарах следобеда в писане и мислене, както и в тренировки. Здрав дух в здраво тяло. По-лесно е да поработиш с тялото.
Бях изял последната консерва чили и в апартамента не беше останала никаква храна, освен онази в бутилките, така че в шест следобед се обадих на охраната и си поръчах пица пеперони, което е добро за душата. В седем домофонът избръмча.
— Пицата идва — съобщи някой от СО.
Отключих вратата и я оставих отворена, после извадих глока и отстъпих в антрето. Ако пицата се окажеше с аншоа, с доставчика беше свършено.
Някой почука на вратата, после я отвори и на прага се появя капитан Винс Парези с кутия за пица. Прииска ми се да имах фотоапарат вместо пистолет.
Парези забеляза, че прибирам оръжието, но не коментира, а каза:
— Реших да ти направя компания тази вечер.
Намирисваше ми на идея на Кейт. Или на Уолш. Или пък на самия Парези му бе хрумнало, че Кори се нуждае от компания и грижи. Бях поласкан.
— Много мило от твоя страна.
— Да. Вземи пицата.
Взех кутията и забелязах, че Парези мъкне и бутилка вино под мишница.
— Да хапнем на въздух — предложих.
— Не бива да излизаш на балкона — напомни ми той.
— Живей опасно.
Изнесох пицата на балкона и я сложих на масичката. Парези остана в дневната. Отидох в кухнята за тирбушон, чаши и салфетки.
След кратко увещаване той дойде на балкона и си поделихме виното му и моята пица. Беше приятна петъчна вечер и далеч долу улиците на града започваха да се оживяват.
Виното не беше лошо, пицата също си я биваше, но разговорът беше малко принуден. Освен това Парези непрекъснато се оглеждаше към съседните сгради. Не ставаше за компания тоя човек. Накрая каза:
— Онези копелета могат да пречукат и двама ни тук.
— Не ставай параноик. Още вино?
— Хайде да влезем вътре — предложи той.
— Че тук си е хубаво — възразих аз. — Ако Халил искаше да ми види сметката със снайпер, вече да го е направил. Замислил е нещо друго за мен.
— Мислех за себе си — отвърна Парези.
Но явно не искаше да си помисля, че не е толкова храбър или луд като мен, така че извади две пури и запалихме.
Той си наля остатъка от виното.
— От „Анализ на комуникациите“ са засекли телефона на Кейт преди няколко часа. Тръсна пепелта и продължи — Сигналът е продължил седем или осем секунди. Сякаш някой е проверявал телефонния указател, след което го е изключил.
— Откъде е идвал сигналът?
— Клетката, записала телефона й, има покритие между Четиридесет и четвърта и Четиридесет и трета улица.
— Добре… пратихте ли хора там?
— Пратихме, но предполагам, че сигналът е идвал от движеща се кола.
— Ясно. Таксиметрови услуги „Пясъчландия“. Е, поне знаем, че телефонът на Кейт е в Манхатън.
— Да. И се надявам това да означава, че Халил също е в Манхатън. — Кимна към града под нас. — Някъде там.
— Може пък да ти звънне.
— По-вероятно ще звънне на теб. Обади ли ти се, искам да ни съобщиш в рамките на пет секунди.
— Същото се отнася и за вас с Том.