Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Той извади пергаментен свитък и парче въглен и си отбеляза нещо.
— Нашата господарка приема всеки, който идва при нея, така че сега сме от една и съща страна. — Той махна с ръка в южна посока. — Тръгнете надолу по реката на около два километра. Открийте лагермайстора и му докладвайте, че сте пристигнали. След няколко дни ще получите заповеди. А дотогава правилата на лагера са прости: участвате ли в размирици — смърт. Сега всички ние сме побратимени под знамето на Изумрудената кралица, така че всеки, който създава неприятности, отива на кола. Не ви го препоръчвам; виждал съм някои мъже да се гърчат по час и повече.
Не изчака да получи отговор дали заповедите му са разбрани, а пришпори коня си и препусна към следващата дружина.
— Всичко изглежда просто — каза Праджи.
— Да отидем да намерим този лагермайстор — каза Калис. — Трябва да се устроим колкото се може по-бързо. — После кимна на Праджи и Вая и те яхнаха конете си и се отделиха от дружината.
— Какво става? — тихо попита Ерик.
— Дръж си устата затворена — каза Фостър.
— В цялата тази бъркотия — засмя се Накор — е много лесно да се отделиш от своите хора. Може би на Праджи и на Вая ще им трябват дни, докато намерят къде сме направили лагера си. Ще имат сума ти време, за да се ослушват.
Калис поклати глава и погледна исаланеца, като че ли го предупреждаваше да пази тези разсъждения за себе си, но дребният мъж хихикаше от възторг и след малко рече:
— Мисля и аз да се изгубя за малко. — Подаде юздите на коня си на Луис и добави: — По-добре ще е, ако вървя пеш.
И преди Калис да може да възрази, вече ситнеше надолу към голяма група конници, която се трупаше до саловете, докато друга препускаше на запад. След минути мъжете от двата отряда се смесиха в объркана тълпа и Накор изчезна в тъпканицата, като се промъкваше между засипващите го с проклятия конници, защото животните им се плашеха от внезапните му движения.
— Правил го е и преди — каза примирено Калис.
Фостър погледна след Накор с изпепеляващ поглед, но Калис и дьо Лунвил само поклатиха глави.
След няколко часа откриха лагермайстора — мургав мъж с пронизващи очи, който ги гледаше внимателно, докато Калис докладваше. После направи една отметка в някакъв документ и махна към реката.
— Намерете си място край брега — оттук до два километра надолу. Има и други дружини, разположени от двете страни на пътя. Настанете се между пътя и реката. Точно на север от вас трябва да се намира дружина, която се нарича Командата на Гегари. Оттатък пътя лагерува дружината, командувана от капитан Далбрин. Ако се преместите по на юг от указаното местоположение, ще бъдете смятани за дезертьори и ще ви преследват. Които не са убити, ще бъдат върнати за публична екзекуция. И не се опитвайте да прекосявате реката. — Той махна с ръка към отряд конници, препускащи в далечината покрай нисък хълм.
Имаше нещо обезпокоително в тях — Ерик се вгледа и скоро разбра, че са твърде големи и се движат прекалено бързо. Примигна, опита се да проумее картината и накрая разбра какво вижда пред себе си.
— Гущерите! — каза той високо, без да се замисли.
Лагермайсторът каза:
— Съюзниците на нашата господарка се наричат сааурци. Не ги наричайте „гущери“ или „змии“, защото ще си навлечете гнева й. — После кимна на Калис да поведе дружината си, защото зад тях се приближаваше друга воинска част.
Ерик примигваше срещу следобедното слънце и се опитваше да огледа конниците в далечината.
— Конете трябва да са поне четири метра високи — каза Шо Пи.
— По-скоро към пет — каза Ерик. — По-големи са от всяко ездитно животно, но се движат като кавалерийски коне.
Докато конницата се отдалечаваше, младежът се възхити от мощните конски тела. Сааурците яздеха на удобно гъвкаво седло, а телата им изглеждаха странно уголемени в горната си част; броните им бяха изковани в почти триъгълна форма, заради могъщите широки рамене и тесните им кръстове.
— Ще ми се да поогледам по-отблизо някой от тези коне — рече Ерик.
— Няма да можеш — отсече дьо Лунвил. — Най-малкото не и когато отгоре му язди такъв боец.
Ерик поклати глава, поразен от гледката, докато конниците изчезваха в далечната следобедна мараня.
Определиха си място за лагер и Калис се представи на съседните капитани. Беше ясно, че никой не е склонен да разговаря, както и никоя от дружините не знаеше дали съседите им активно поддържат каузата на Изумрудената кралица, или са били насилствено принудени да служат.
Ерик не беше особен военен специалист, но в него се зароди чувството, че в тази странна област, където имаше обичай да се наемат мъже за водене на сражения, не е най-разумното да имаш войници, лишени от лоялност и движени само от мотива за печалба. Но въпреки насилието, оказано върху наемниците в долината, по нищо не личеше, че ще избухне бунт, така че младежът реши, че онези, които командуват огромните пълчища, знаят нещо, което не му е известно, и затова се отказа да разсъждава върху проблема.