Спомен за светлина

Тарасинския палат в Ебу Дар _изобщо_ не беше най-трудното място, където бе прониквал Мат. Каза си го няколко пъти, докато висеше от една тераса три етажа над градините.

Беше се вкопчил в един мраморен перваз с едната си ръка, докато държеше шапката си на главата с другата, ашандареят бе на гърба му. Пътната си торба беше скрил долу в градините. Нощният въздух беше хладен на плувналото му в пот лице.

Над него двама от гвардейците на Смъртната стража издрънчаха по терасата. Кръв и кървава пепел. Тия типове никога ли не си сваляха броните? Приличаха на бръмбари с тях. Едва можеше да ги различи - балконът бе ограден с железен параван, за да не могат хора отдолу да гледат хората на него, но Мат беше достатъчно близо, за да види движещите се вътре стражи.

Светлина, много се задържаха нещо. Ръката на Мат започваше да изтръпва. Да не би да бяха решили да седнат да пият чай? Да почетат някоя книга? Тюон наистина трябваше да ги разкара тия двамата. Защо си приказваха така небрежно, при това на балкон? Навън можеше да дебнат убийци.

Най-после, слава на Светлината, двамата си тръгнаха. Мат се опита да преброи до десет, преди да се закатери нагоре, но издържа само до седем. Бутна един от незаключените паравани и се прехвърли през парапета на балкона.

Издиша бавно и разкърши схванатите си ръце. Този дворец - въпреки ония двама стражи - изобщо не беше толкова непроницаем, колкото Камъка, а Мат и там беше прониквал. Имаше друго предимство тук, разбира се: беше живял в този дворец, свободен да влиза и излиза. Повечето време. Почеса се по врата през шала - усещаше го не като плат, а като верига.

Бащата на Мат имаше една приказка: винаги знай накъде се каниш да препуснеш. Никога не беше имало толкова честен човек като Абел Каутон и всички знаеха това, но на някои хора - като ония горе в Таренов сал - човек не можеше да се довери по-далече, отколкото можеха да плюят. В търговията с коне, казваше Абел, трябва да си готов да препуснеш и винаги трябва да знаеш накъде ще тръгнеш.

През двата месеца живот в този палат Мат беше научил всеки изход - всяка пукнатина и проход, всеки открехнат прозорец. Кои железни паравани на балкони са лесни за отваряне, кои обикновено са здраво заключени. Ако можеш да се измъкнеш навън, можеш и да се промъкнеш вътре. Отдъхна за миг на терасата, но не влезе в стаята. Беше на третия етаж, където отсядаха гости. Можеше и да успее да се вмъкне оттук, но недрата на сградата винаги бяха пазени по-добре, отколкото черупката. Най-добре беше да продължи нагоре отвън.

Това включваше много _негледане_ надолу. За щастие стената не беше трудна за изкачване. Каменен зид и дърво, с много места за хващане. Спомни си как беше сгълчал веднъж Тилин за това.