Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ланфеар му върна шипа.
- Завърташ го отново и включваш полето - колкото по-дълго извиваш, по-силно ще става, - след това плъзгаш пръста си в обратната посока при изключването. Внимавай. Където го включиш, ще има последствия в будния свят, както и в този, и ще попречиш дори на съюзниците си да влизат или излизат. Можеш да минаваш с ключ, но не го знам за този шип.
- Благодаря - каза Перин с неохота. Един от спящите мъже в краката му изпъшка и се размърда. - Има ли… Наистина ли няма никакъв начин да се противопоставяш на Обръщането? Нищо ли не могат да направят?
- Човек може да се съпротивлява за кратко - каза тя. - Но само за кратко. И най-силният накрая ще се предаде. Ако си мъж, изправен срещу жени, ще те надвият лесно.
- Не би трябвало да е възможно. Никой не би трябвало да може да _принуди_ човек да се обърне към Сянката. Дори всичко друго да ни е отнето, този избор би трябвало да остава.
- О, имат избор - каза Ланфеар и побутна разсеяно единия пазач с крак. - Можели са да изберат да бъдат опитомени. Това би премахнало слабостта от тях и тогава няма как да бъдат Обърнати.
- Не е кой знае какъв избор.
- Това е вътъкът на Шарката, Перин Айбара. Не всички възможности са добри. Понякога трябва да извлечеш най-доброто от лошата съдба и да яхнеш бурята.
Той я изгледа рязко.
- И намекваш, че точно това си направила? Минала си на страната на Сянката, защото това е било „най-добрият” избор? Не вярвам, изобщо. Минала си заради власт. Всички го знаят.
- Мисли каквото искаш, вълче кутре. - Погледът й стана по-твърд. - Изстрадала съм заради решенията си. Понесла съм болка, агония, _разкъсваща_ скръб заради това, което съм направила в живота си. Страданията ми надвишават всичко, което би могъл да си въобразиш.
- И от всички Отстъпници си избрала мястото си и си го приела с най-голяма охота.
- Смяташ, че можеш да вярваш на истории отпреди три хиляди години? - изсумтя тя.
- По-добре да вярвам на тях, отколкото на думите на такава като теб.
- Както искаш. - Тя отново погледна двамата спящи мъже. - Ако това ще ти помогне да разбереш, вълчо кутре, трябва да знаеш, че според мнозина хора като тези са убити, когато стане Обръщането. Е, след това нещо друго превзема тялото им. Някои поне мислят така.
И изчезна.
Перин въздъхна, а после прибра сънния шип и _измести_ обратно на покрива. Щом се появи, Гаул се завъртя рязко и изпъна лъка.
- Ти ли си, Перин Айбара?
- Аз съм.
- Чудя се дали трябва да питам за доказателство - каза Гаул, все още насочил стрелата към Перин. - Струва ми се, че тук човек лесно може да промени външността си.
Перин се усмихна.
- Външността не е всичко. Знам, че имаш две гай-шайн, едната я искаш, другата - не. Май и двете не се примиряват да се държат като истински гай-шайн. Ако оцелеем в това, едната може да се омъжи за теб.
- Едната бива - съгласи се Гаул и наведе лъка си. - Но май ще трябва да взема или и двете, или никоя. Може би е наказание за това, че са принудени да оставят копията си, макар че ги принуждава не моят избор, а собственият им. - Гаул поклати глава. - Купола го няма.
Перин му показа сънния шип и каза:
- Да, няма го.
- Каква е следващата ни задача?
- Да изчакаме - каза Перин. - И да видим дали премахването на купола ще привлече вниманието на Убиеца.
- А ако не го привлече?
- Тогава отиваме на следващото място, където би могло да го намерим - отвърна Перин. - А то е където има вълци за убиване.
- Чухме те! - изрева Канлер в разгара на огнения бой. - Да ме изгори дано, ако не е вярно! Бяхме в работилницата ми и те чухме, че говориш, молеше се! Решихме, че трябва да нападнем. Сега или никога.
Из залата затрещяха сплитове. Изригна Земя, а от хората на Таим на подиума се изстреля Огън към мъжете от Две реки. Сенчести се плъзнаха из помещението с наметала, които не се движеха, и извадиха мечове.
Андрол се отдръпна от Канлер, приведе се и тръгна към Певара, Джонет и Имарин от другата страна на залата. Канлер го беше чул? Порталът, който беше направил точно преди Таим да го вдигне във въздуха, трябваше да се е отворил - но толкова малък, че той не го беше видял.
Можеше отново да прави портали. Но само много малки. Каква полза имаше от това? „Достатъчно, за да спрат белфира на Таим”, помисли си, щом стигна до Певара и другите. Никой от тримата не беше в състояние да се бие. Той запреде портал, удари по стената, забута към…
Нещо се промени.
Стената изчезна.
Андрол седна на пода замаян. Гръмовете и взривовете в залата нахлуха в ушите му. Канлер и останалите се биеха добре, но младите мъже от Две реки се бяха изправили срещу напълно обучени Айез Седай и може би дори една от Отстъпниците. Падаха един по един.