Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Щом отвори вратата, спря доловил нещо нередно.
— Не доведе ли със себе си Хелън? — попита Касандра нервно, когато той застана на вратата. — Можех да се закълна, че сте били заедно днес.
Лукас се огледа из стаята и видя Джери и Кейт, обещаната торта, окичена с незапалени свещи, и Клеър, седнала с широк отворени очи до Джейсън.
— Току-що я оставих вкъщи, за да бъде с вас двамата — каза той, като посочи към Джери и Кейт. По краката му се разля чувство на паника, от което коленете му се подкосиха.
Лукас излезе тичешком от кухненската врата, покрай колите в гаража, и изтръгна външната врата от пантите, докато скачаше нагоре в разгневеното небе. Като подскочи почти шест метра, Джейсън го смъкна от въздуха и го завлече обратно долу, притискайки безтегловното му тяло към земята.
— Съжалявам, братле, но бурята е прекалено силна. Тази вечер ще пътуваме с кола — каза Джейсън.
— Някой я е чакал вътре в къщата й! — изкрещя Лукас, като си възвърна тежестта и отхвърли Джейсън от себе си.
— Знаем, идиот такъв! Днес следобед, докато си беше изключил телефона, Каси видя, че Креон се е върнал на острова — каза Джейсън, като сграбчи Лукас, за да е сигурен, че няма отново да се върне в безтегловност и да отлети. — Но онзи, който е в къщата й, не е Креон!
— Тогава кой е? — попита Лукас, видимо успокоявайки се. Двамата с Джейсън се изправиха и зачакаха Хектор да изкара джипа си.
— Касандра получаваше слаби видения през целия ден, но не ги разбираше. Едно от нещата, които видя, беше жена, която следеше Креон при връщането му на острова. Имаше навика да затъква косата си зад ухото с малкия си пръст — започна Джейсън. Джипът излезе и Лукас и Джейсън се вмъкнаха вътре, докато той отпрашваше в бурния вятър и дъжд.
— После Кас каза, че постоянно й се мяркали бързи видения за няколко различни жени отново и отново — продължи Джейсън. — Не знаеше защо й се явяват видения за жени, които не разпознава и които сякаш нямат нищо общо помежду си. Отне й известно време, но Кас най-сетне забеляза, че всичките затъкват косата си зад ухото с един и същи жест, като нервен тик. Заради това, Кас осъзна, че всичките са една и съща личност, а най-упоритото видение, което й се явяваше отново и отново, беше как една от тези жени чака Хелън в къщата й, сякаш живее там.
— Жената влязла в къщата, като си отворила със собствен ключ и включила телевизора, сякаш го била правила милион пъти, затова отначало Кас не помислила, че има някаква опасност. Вероятно някоя роднина, която Хелън никога не е споменавала, нали? — вметна Хектор. — Едва няколко секунди преди да влезеш, тя сглоби всичко в ума си и разбра, че през целия ден е виждала нападателката на Хелън. Опитахме се да ти се обадим…
— Но аз си бях изключил телефона — довърши Лукас вместо него, като добави накрая неприлична ругатня. — Как изглеждаше жената, която чакаше в къщата на Хелън? — попита настойчиво, като се опитваше да получи мислен образ на заплахата. — Тази брюнетка ли е? Или старицата, която нападна Кейт?
— Нито една от двете. Касандра каза, че била невъобразимо красива. Като Хелън — отвърна Джейсън.
— Не просто красива като Хелън — погрешно го разказваш, тъпако — прекъсна го Хектор. Криволичеше през трафика като луд, профучавайки непозволено покрай червени светофари и минаващи коли. — Каси каза, че жената изглеждала почти точно като Хелън. Но която и да е тя, Кас е сигурна, че не е на страната на Креон. Той дори не знае, че го следят, което може би е добре за нас, а може и да не е.
— Защо, по дяволите, никой не охранява къщата? — изкрещя раздразнено Лукас, все още твърде разстроен, за да помисли какво означава видението на Касандра.
— Аз съм виновен — каза Хектор, а след това продължи, преди малкият му брат да успее да възрази. — Млъквай, Джейс, аз съм този, който й позволи да си тръгне сама след тренировката. Аз го реших и го направих, макар да имах предчувствие, че ще е грешка.
На Лукас му идваше да издере лицето на Хектор, задето поемаше вината, когато знаеше чия всъщност е грешката. Той трябваше да си провери телефона, той трябваше да наглежда къщата, пак той трябваше да обръща повече внимание на безпомощността на Хелън и по-малко внимание — на меките й ръце и топлата й кожа. Грубо разтри с длани лицето си и се застави да си поеме дълбоко дъх няколко пъти един след друг. Имаше нужда да се довери на Хектор, че ще ги отведе там, а после трябваше да се съсредоточи и да бъде готов за всичко, с което щяха да се сблъскат. Ако изобщо смяташе да бъде от полза, щеше да се наложи да млъкне и да се успокои.