Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Като казваш „нея“ — обади се Кленъм, силно озадачен от думите й, — ти, доколкото разбирам, имаш пред вид лелята на мистър…
— Боже мой, Артър — Дойс и Кленъм ми е по-лесно заради спомени — къде се е чуло лелята на мистър Ф. да се занимава с шев и да работи на надница!
— Да работи на надница ли? Нима говориш за малката Дорит?
— Но как разбира се — отвърна Флора — и от странните имена най-странното от всички, сякаш село в провинцията с бариера, или пък име на любимо пони или куче или на птица или на луковица за посаждане в градина или в саксия и да израсне нещо пъстро.
— В такъв случай, Флора, мистър Казби е бил така любезен да ти препоръча малката Дорит, така ли? — запита Артър, внезапно заинтересуван от разговора. — И какво ти каза?
— О, нали го знаеш какъв е татко — отвърна Флора, — и как влудяващо седи с красивата си външност и превърта палците си безспирно един връз друг докато на човек му се завие свят като го гледа, той каза че когато сте говорили — не знам кой е отворил дума Артър (Дойс и Кленъм) но сигурна съм че не съм аз, поне надявам се но ти наистина би трябвало да ми простиш че ти говорих повече по тоз въпрос.
— Разбира се — отговори Кленъм. — На всяка цена.
— Виж колко бързо се съгласи — нацупи се Флора и внезапно спря, обхваната от трогателно стеснение, — това съм длъжна да призная, татко каза че си му говорил за нея много убедително и аз казах каквото вече чу и това е всичко.
— Всичко ли? — запита разочаровано Артър.
— Освен че когато Панкс ни каза че си се хванал с тази работа и много трудно ни убеди че наистина това си ти аз казах на лелята на мистър Ф. ще трябва да дойдем да те попитаме дали никой няма да има нищо против да я ангажираме в нашия дом когато ни потрябва защото знам че често ходи при майка ти и знам че твоята майка е много обидчива Артър — Дойс и Кленъм — иначе аз никога не щях да се омъжа за мистър Ф. и до този миг можех да си бъда но аз отново започвам да приказвам глупости.
— Колко мило от твоя страна, Флора, че си помислила за това.
Бедната Флора отвърна съвсем искрено, нещо, което й отиваше много повече, отколкото младежките погледи, че й е драго, че той мисли така. Тя го каза толкова сърдечно, че Кленъм бе готов да даде мило за драго, стига да можеше веднага да откупи от нея своя младежки образ и да го изхвърли някъде веднъж завинаги заедно с прелъстителната сирена.
— Струва ми се, Флора — каза той, — че работата, която би могла да дадеш на малката Дорит, и добротата, с която ще се отнесеш към нея…
— О да, и ще го сторя — отвърна бързо Флора.
— Уверен съм в това — ще бъдат голяма помощ и подкрепа за нея. Зная, че нямам право да ти разкажа всичко, което знам за нея, защото съм научил това поверително и при условия, които ме задължават да мълча. Но аз проявявам интерес към това бедно същество и питая към него уважение, което не мога да ти обясня. Животът й е преминал през такива изпитания и в такава преданост, в такава тиха доброта, каквито едва ли би могла да си представиш. Винаги, щом заговоря за нея и щом си помисля за нея, аз се вълнувам. Нека това чувство бъде единственото, което мога да ти кажа, и да я предложа на твоето приятелство с моята благодарност.
И той отново искрено протегна ръка на бедната Флора; и отново бедната Флора не съумя да я приеме искрено, реши, че не си струва да е откровена, че трябва да разиграва някогашното чувство и загадъчност. За нейно удоволствие и за негово изумление тя я прикри с крайчеца на шала си, преди да я поеме. После, поглеждайки през стъклената стена на канцеларийката и виждайки две приближаващи се фигури, тя извика с безкрайно възхищение: „Татко! Внимавай, Артър, за бога!“, и притича обратно на стола си, като великолепно представи състоянието на човек, който всеки миг ще загуби свяст от ужасната изненада и девическия трепет на сърцето.
А междувременно Патриарха се приближаваше към кантората, безсмислено сияещ по стъпките на Панкс. Панкс му отвори вратата, извлече го навътре и се оттегли в своя пристан в ъгъла.
— Разбрах от Флора — заяви Патриарха с милосърдната си усмивка, — че ще ви посети, че ще ви посети. И понеже излязох, реших и аз да дойда, реших и аз да дойда.
Благата мъдрост, която съумя да вложи в това си изявление (само по себе си не особено съдържателно), с помощта на сините си очи, на лъвската си глава и на дългите бели коси, бе много внушителна. Думите му изглеждаха достойни да се впишат сред най-благородните мисли, изричани от най-достойните хора. Така също, когато каза на Кленъм, докато сядаше на предложения му стол: