Пражкото гробище

Симонини не разбрал причините за това внимание, но след време разбрал какви са, когато един ден на вратата на магазина се звъннало и на прага се появил самият Рачковски. С широка покровителствена усмивка той минал през магазина, качил се по стълбището за горния етаж, влязъл в кабинета и седнал на креслото до писалището.

— Нека да говорим делово, ако обичате.

Бил рус като руснак, макар и прошарен като мъж, прехвърлил трийсетте. Устните му били месести и чувствени, носът голям, веждите като на славянски дявол, усмивката му била като на приветлив звяр, а интонацията на „Охранное отделение“, това значи Отдел по сигурността, тайни разузнавателни служби, подчинени на Министерството на вътрешните работи. Така наречената Охранка била създадена след атентата срещу цар Александър Втори през 1881 година, за да пази императорското семейство. Малко по малко обаче се наложило да се занимава със заплахата от тероризма на нихилистите и се наложило да създаде разклонения за наблюдение и в чужбина, където гъмжало от бегълци и емигранти.

— Ето защо съм тук при вас, заради интересите на страната ми. Всичко да излезе наяве. Кой се крие зад терористите? Ясно ли е?

— Ясно. А аз какво?

— Да караме поред. Отпуснете се, не се страхувайте да ми кажете, ако научите нещо за терористични групи. Разбрах, че навремето сте сигнализирали на френските служби за опасни антибонапартистки групи, а могат да се издадат само приятели, или поне хора, с които общуваш. Не съм някоя срамежлива мимоза. По едно време и аз имах връзки с руските терористи, това е минало, но тъкмо заради това направих кариера в антитерористичните служби, там работят ефикасно само онези, които като новобранци са били членове на подривни групи. За да служиш компетентно на закона, трябва преди това да си го нарушавал. Тук във Франция имате примера с вашия Видок, който стана началник на полицията едва след като е бил каторжник. Внимавайте с, как да кажа, прекалено чистите полицаи. Те са просто мишоци. Но да се върнем към нас. Напоследък научихме, че сред терористите има и евреи интелектуалци. По поръчение на някои хора от царския двор се опитвам да докажа, че евреите подриват моралните устои на руския народ и заплашват самото му съществуване. Ще чуете да се казва, че съм протеже на министър Вите, който се ползва със славата на либерал, и че той не се вслушва в мен по тези въпроси. Но човек не бива да служи на настоящия си началник, а да се подготви да служи на следващия. Така че не искам да си губя времето. Видях какво сте дали на госпожа Глинка и реших, че по-голямата част от него е боклук. Естествено е, при положение че сте си избрали за занаят вехтошарството, тоест продавате употребявани вещи на по-високи цени от тези на новите. Но преди няколко години в „Контампорен“ извадихте унищожителни документи, които сте получили от дядо си, и бих се изненадал, ако нямате други като тях. Казват, че знаете много за много неща (тук Симонини трепнал, вкусвайки отново преимуществата на своя план да не изглежда вече като шпионин). Така че от вас искам сериозни материали. Мога да различавам плявата от зърното. Плащам. Само че ако материалът не е добър, се дразня. Ясно ли е?