Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Във всеки случай такъв изглеждаше мичманът при тогавашното състояние на нещата у дома. Уолтър непрекъснато го поглеждаше с любов при всяко свое влизане или излизане, а когато момчето го нямаше наоколо, бедният стар чичо Сол отиваше, облягаше се на вратата и отпускаше уморената си перука съвсем близо до катарамките върху обувките на гения-хранител на неговата търговия и магазин. Но и най-свирепият идол с уста, разтеглена до ушите, и кръвожаден лик, направен от пера на папагали, не би могъл да бъде толкова безучастен към молбите на своите поклонници-диваци, както бе мичманът към всички тези прояви на привързаност.
Тежко бе на сърцето на Уолтър, когато оглеждаше старата си спалня там горе сред подпорите и похлупаците върху комините и си мислеше, че само след една нощ, вече настъпваща, той навярно завинаги ще приключи познанството си с тази стая. Изпразнена от малкото на брой книги и картини, тя го гледаше студено и укорително заради напускането му и вече загатваше за предстоящото отчуждение. „Само след няколко часа — мислеше си Уолтър — и всички мечти още от времето, когато бях ученик, ще ми бъдат така чужди, както и тази стара стая. Мечтите могат да се върнат пак в сънищата ми, а и аз мога да си дойда наяве отново тук, възможно е. Но поне мечтите няма да принадлежат на друг господар, а стаята може да има десетки такива и всеки един от тях може би ще внесе промяна, ще я занемари или ще злоупотреби с нея.“
Но чичо му не трябваше да бъде оставян сам в малката гостна отзад, където сега седеше без ничие друго присъствие, тъй като капитан Кътъл, съобразителен в своята грубоватост, умишлено не бе дошъл, макар и против волята си, за да могат те да си поговорят насаме. Така че Уолтър, току-що завърнал се у дома след суетнята на последния си ден, бързо слезе долу, за да прави компания на чичо си.
— Чичо — весело го попита той, като постави ръка върху рамото на стария човек, — какво да ти изпратя от Барбадос?
— Надежда, скъпи мой Уоли. Надежда, че ще се видим отново преди гроба. Изпрати ми колкото може повече от нея.
— Ще ти изпратя, чичо. Имам достатъчно, дори в излишък и няма да ми се досвиди. А колкото до живи костенурки, лимони за пунша на капитан Кътъл, конфитюри за теб в неделни дни и други подобни неща, ще ти изпратя цели кораби, чичо, когато забогатея.
Старият Сол изтри очилата си и леко се усмихна.
— Наистина, чичо! — радостно възкликна Уолтър, като го потупа още няколко пъти по рамото. — Ти ободри мен, а аз ще ободря теб. Утре сутринта ще бъдем весели като птички, чичо, и ще летим високо. А що се отнася до очакванията ми, те се извисяват надалеч като песен.
— Уоли, скъпо мое момче — каза старият човек, — ще направя всичко възможно, ще направя всичко възможно.
— А това, което за тебе е възможно да направиш — рече Уолтър и се разнесе приятният му смях, — според мен е възможно най-възможното и нали няма да забравяш, чичо, какво трябва да ми изпращаш?
— Няма, Уоли — отговори старият човек. — Ще ти пиша за всичко, което чуя относно мис Домби, сега, когато е останала съвсем самичка, горкичкото невинно дете. Макар да се страхувам, Уоли, че то няма да е много.
— Слушай какво ще ти кажа, чичо — заговори Уолтър след кратко колебание, — преди малко бях там.
— Нима? — прошепна старият човек и повдигна вежди, а заедно с тях и очилата си.
— Не за да я видя — обясни Уолтър, — въпреки че бих могъл, смея да кажа, ако бях помолил, тъй като мистър Домби отсъствува от града, а да се сбогувам със Сузан. Смятах, че мога да се осмеля да сторя това, разбираш ли, при настъпилите обстоятелства и като се има пред вид кога видях мис Домби за последен път.
— Да, момчето ми, да — съгласи се чичо му и излезе от моментния си унес.
— И така, аз я видях — продължи Уолтър, — имам пред вид Сузан, и й казах, че заминавам и потеглям още утре. И рекох, чичо, че ти винаги си проявявал интерес към мис Домби още от онази вечер, когато тя бе у дома, че винаги си й желал здраве и щастие и че за теб би било чест и удоволствие да й направиш някаква услуга. Смятах, че мога да кажа това, разбираш ли, при настъпилите обстоятелства. Не мислиш ли и ти същото?