Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Не знам какво съм очаквал, но светът определено не бе спрял да се върти заради случилото се предишната вечер. Хората бързаха насам-натам на път за училище, всичко течеше в нормалното си русло. Небето бе сиво и ледено, от връх Катаракт духаше вятър.
Купих си млечен шейк от заведението за бързи закуски и се прибрах вкъщи. Вървях по коридора към стаята си, когато се сблъсках с Джуди Пуви.
Погледна ме свирепо. Явно имаше кошмарен махмурлук, а под очите й имаше черни кръгове.
— А, здравей — поздравих, провирайки се край нея. — Извинявай.
— Хей — каза тя настоятелно.
Обърнах се.
— Снощи си се прибрал с Мона Бийл, а?
За секунда не разбрах какво искаше да каже.
— Какво?
— Как беше? — злобно попита. — Беше ли добра?
Бях изненадан, затова само свих рамене и продължих по коридора.
Ядосах се, когато ме последва и ме хвана за ръката.
— Тя си има приятел, знаеше ли? Ще имаш късмет, ако никой не му каже.
— Не ми пука.
— Миналия семестър преби Брам Джързи, защото си мислеше, че Брам я сваля.
— Тя беше тази, която сваляше мен.
Погледна ме злобно с периферното си зрение.
— Ами пада си малко уличница.
Точно преди да се събудя, имах ужасен кошмар.
Намирах се в огромна и старомодна баня, като онези от филмите със За За Габор143, със злато, огледала и розови плочки по стените и пода. На въртяща се поставка в ъгъла имаше сферичен аквариум със златни рибки. Приближих се, за да ги разгледам, стъпките ми отекваха по плочките, тогава чух ритмичните капки, които падаха от чучура във ваната.
Ваната също беше розова и пълна с вода, а напълно облеченият и неподвижен Бъни лежеше на дъното й. Очите му бяха отворени, очилата накриво, зениците му — различни по големина: едната голяма и черна, а другата като връхчето на топлийка. Водата бе чиста и абсолютно неподвижна. Краят на вратовръзката му се полюляваше на повърхността.
Кап, кап, кап. Не можех да помръдна. Тогава, изведнъж, дочух приближаващи се стъпки и гласове. Ужасът ме заля и осъзнах, че трябва някъде да скрия тялото, само че не знаех къде. Потопих ръцете си в ледената вода, хванах го под раменете и се опитах да го издърпам, но нищо не се получаваше, нищо не ставаше. Главата му увисна назад и отворената му уста започна да се пълни с вода…
Борех се с тежестта на тялото му, залитнах назад, бутнах пиедестала и съборих аквариума, който с трясък се разби на пода. Навсякъде около мен, сред парчетата стъкла подскачаха златни рибки.
Някой заблъска по вратата. Изпуснах тялото от ужас, то падна обратно във ваната с противен плясък, вдигнаха се пръски вода и се събудих.
Почти се бе мръкнало. В гърдите си усещах ужасяващо и променливо тупкане, сякаш под ребрата ми имаше голяма птица, която самоубийствено се блъскаше в кокалената си клетка. Опитвах се да си поема дъх и полегнах отново.
Изправих се, когато най-лошото отмина. Целият се тресях и бях облян в пот. Издължени сенки, вампирска светлина. Вън виждах няколко деца, които си играеха в снега, обрамчени в черно на фона на чудовищното, розово-оранжево небе. От това разстояние виковете и смехът им придобиваха някакъв налудничав образ. Силно притиснах очите си с краищата на дланите си. Мътно бели петна и дребни точици светлина. „О, Боже“.
Допрях бузата си до студените плочки. Ревът и грохотът в тоалетната чиния бе толкова силен, та си помислих, че ще ме погълне. Не се различаваше от всички гадения и всички пиянски повръщания, които ми се бяха случвали из тоалетните на бензиностанциите и баровете. Все старата гледка от птичи поглед: познатите странни малки грапавини в основата на тоалетната чиния, които иначе никога не се забелязват, запотеният порцелан, жуженето на тръбите и това дълго гъргорене на водата, когато бива засмукана от вихъра.
Докато си миех лицето, се разплаках. Сълзите се смесваха лесно със студената вода в блесналите ми, зачервени до алено шепи, та в първия момент не разбрах, че плача. Риданията бяха постоянни и безстрастни, също тъй механични, колкото и гаденето преди малко. Нямаше никаква причина за тях, нямаха нищо общо с мен. Вдигнах глава и се загледах в плачещото си отражение в огледалото сякаш бях страничен наблюдател. „Какво означава това?“ Изглеждах ужасно. Никой друг не се побъркваше, а ето ме мен, тресящ се и виждащ демони като Рей Миланд в „Пропуснатия уикенд“144.
От прозореца нахлуваше студ. Чувствах се разнебитен, но и странно освежен. Напълних си гореща вана, в която хвърлих доста от солите за баня на Джуди. Когато излязох и се облякох, усетих, че съм се посъвзел.