Острието на Тишал

Елфите можеха да пътуват до Тихата земя от Родината — Т’налдион, „Родното място“, елфическото име за Отвъдие — през дилин, което, грубо преведено, означава „портали“. Дилин, както изглежда, бяха определени хълмове, езера, пещери или дори горски поляни, където ландшафтът на двата свята напълно съвпада; без значение колко различна е околната топография, но дилин съвпадат. Смяташе се, че дилин принадлежат на двата свята едновременно и близо до всеки дил елфът може да тегли от Потока в Родината.

В Тихата земя елфите бяха намерили примитивна, звероподобна раса от „диви елфи“ — кратко живеещи създания, лишени от магически способности, които дори не могат да видят Потока. Тези диваци, както били наречени, станали любимите домашни и работни животни на елфите; те били много силни и умни и дори се научили да говорят. При лошо отношение можели да стават изключително опасни, но били напълно лоялни към добрите стопани. Мнозина отвели своите диваци обратно в Родината и неизбежно някои от тях избягали и образували диви племена. Въпреки краткия си живот те били необикновено плодовити и само за няколко века нараснали до няколко милиона; скоро диваците станали могъщи в собствения свят на елфите.

Хари кимна на себе си. Тази история му беше позната — елфическият мит за появата на хората в Отвъдие.

Оттук нататък започна да среща намеци за Слепия бог. Той никога не се споменаваше директно; не се описваха нито външността му, нито силата му, нито мотивите му. Но доколкото Хари можеше да разбере, той беше някакъв вид сенчеста сила, подтикваща диваците към всичко, което не се харесваше на елфите — от изсичането на горите и построяването на ферми на тяхно място до прокарването на пътища, израждането на градове и воденето на войни. Всички тези неща бяха наречени „храненето на Слепия бог“.

Именно Слепият бог беше прогонил елфите от Тихата земя преди хилядолетие; когато числеността на диваците беше започнала да нараства лавинообразно, елфите не можели вече да се противопоставят на могъществото на Слепия бог. Те бяха избягали от Тихата земя и бяха затворили дилин след себе си. Хари дочете главата докрай и сви рамене.

— Не разбирам — каза той. — Това няма нищо общо с ХРВП и Социалната полиция.

— Напротив. Има. Ако. Тихата. Земя. Е. Земята.

— Пак ли започваш с това? — въздъхна Хари.

Той знаеше от общодостъпни записи в мрежата, че преди четиридесет години Дънкан беше публикувал монография, твърдяща, че Отвъдие всъщност е мястото, което земните легенди наричат Царството на феите, и че хората в Отвъдие произлизат от подменени деца. В монографията се твърдеше още, че западният диалект е индоевропейски език, произлизащ от франкски, средноанглийски и старогорногермански; и че човешката култура на Отвъдие е точно копие на културата от късното човешко Средновековие, защото са я създали хора, родени тук, или техните потомци. В академичните среди на тази монография се гледаше като на първия признак за настъпилия по-късно нервен срив на Дънкан.