Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Социалната полиция беше впила зъбите си в него и сега щеше хубаво да го сдъвче, преди да го изплюе.
Бяха му взели дрехите, часовника, палмпада и обувките. Бяха му дали целофаново облекло за еднократно ползване и го бяха затворили в килия. Всеки път, когато видеше някое сопи, той настояваше да се срещне с адвоката си. Никой от тях не му отговори. Отваряха си устата само за да дават нареждания.
Понякога идваха отряди, въоръжени с шокови палки, и го извеждаха от килията. Първия път — за да му вземат ДНК проба. Следващия път — за да го изкъпят с маркуч със силна струя студена вода, след което го върнаха в камерата разбит и треперещ от студ. Третия път го обискираха, бъркайки с облечените в ръкавици пръсти навсякъде — в устата, в носа, в ректума му. И през цялото време той виждаше единствено своето лице, отразено изкривено и озлобено в сребристите им маски.
Беше започнал да си фантазира, че може да различи някакви изражения в маските, сякаш някакъв непознат език на тялото — забелязано от подсъзнанието накланяне на раменете, главите или дори забавяния на жестикулацията — му позволяваше да надникне поне мъничко в тях, да почувства нещо от тях.
Така и не разбра какво точно им беше нужно, а и те не казаха нищо, с което да му дадат някаква нишка, но той беше сигурен, че търсят нещо — имаше усещането, че изпитват почти някакъв вид похот. Или може би глад.
От това го бяха побили тръпки.
Продължаваше да вижда изражението на лицето на Шанкс, докато горилата ѝ отнасяше Фейт — този суров триумф. И с нея го имаше това усещане — тя търсеше нещо от него, и той не знаеше дали го е получила. Достатъчно ли ѝ беше да вземе Фейт, или щеше наистина да се опита да прокара в съда тези нелепости за насилствения междукастов контакт? Нямаше как да знае докъде може да стигне Шанкс. Тя изглеждаше почти като някоя от онези Външни сили на Ма’елкот от едно време; сякаш искаше да почувства болката му.
Само да ме пуснат от тази килия, помисли си той. Може би не му беше по силите да се справи сам с нея, но Бизнесмените не управляват света. Едно видеофониране до Марк Вило — Незает Марк Вило, защото покойната Шермая Доул беше спонсорирала повишаването му в горна каста преди пет години — и самата Шанкс щеше да изпита същата шибана болка.
Тя вероятно нямаше да причини никаква вреда на Фейт. Хари беше този, когото искаше да нарани. Да му отнеме Фейт, беше най-лошото, което можеше да направи, без да наруши закона. Хората от по-висшите касти нямаше нужда да нарушават закона; те просто можеха да го използват, за да те пречупят.
Ще видим кой кого ще пречупи. Тепърва ще видим, мамка му.
Но фантазиите как пребива Шанкс до смърт бързо се разсеяха в бялата пластмасова тишина на килията му. Докато часовете минаваха, Хари се замисли за Крис Хансен и думите му за Слепия бог.
Връщаха му се спомени за прочетени от него неща — бавно, капка по капка, както бавно се процеждаха минутите по време на заточението му. Той беше почти сигурен, че този сляп бог е нещо точно определено и се изписва с главна буква: Слепият бог. В книгата на Дънкан се споменаваше за него като за плашило в културата на елфите, нещо като Дявола. Слепият бог се смяташе за най-могъщото от човешките божества, но беше по някакъв начин невидимо; макар и никой да не знае за него, всеки се подчинява на волята му. Можеш да го видиш само в деянията на хората…
Когато например си сложат сребристи маски и завират пръст в задника ти, помисли си Хари.
Имаше нещо в тези маски… Хари не можеше да схване какво точно, защото не можеше да си припомни подробности от описанието на Слепия бог, но това словосъчетание всеки път извикваше в съзнанието му образа на социалните полицаи. И всеки път, когато мислеше за социалните полицаи, си спомняше за Слепия бог. Сякаш сопитата бяха лицето на Слепия бог. А лицето на сопитата беше огледало.
Не му се искаше да продължава да разсъждава в тази посока.
Най-накрая адвокатът му се появи. Не се беше налагало да го вика — арестът на Хари беше водещата новина по целия свят. Адвокатът му с часове се беше опитвал да си издейства свиждане и новините, които донесе, не бяха добри.
Заради правилото на кастовата тежест на свидетелските показания твърдението на Ейвъри Шанкс, че Фейт е нейна внучка, се приемаше за вярно, докато Хари не докажеше обратното. В допълнение на обвинението за насилствен междукастов контакт срещу него Шанкс беше обвинила тях двамата с Шана в отвличането на детето. На всичкото отгоре съдът ѝ беше поверил временното попечителство над Фейт до края на процеса.