Острието на Тишал

Спомни си как минава през пустите стаи, спомни си как ехото се отразява от празните стени, как сградата му изглеждаше като приказния дворец, в които героите отиват след щастливия край на историята. Спомни си с какво удоволствие регистрира новия адрес в Комисията по развлеченията на Сан Франциско и как те го вкараха в картата на знаменитостите си. Спомни си как дойде тук Шана — и как си тръгна — и смеха, и караниците, и горещите моменти нощем.

Спомни си как се прибра вкъщи след „Заради любовта на Палас Рил“, още преди операцията на гръбнака си, как прелиташе от стая в стая в левикреслото си и как видя, че носачите връщат отново багажа на Палас Рил. Спомни си как присъдата на баща му официално беше намалена и как Дънкан го освободиха от социалния лагер „Бюкянън“ — деня, в който баща му си дойде в дома, който никога не беше виждал.

Спомни си как си беше мислил, че щастливият край най-сетне е дошъл.

Той поклати глава и тръгна към ивицата жълта светлина, разляла се върху тревата. Стомахът му беше малко неспокоен и едва успяваше да запази равновесие, сякаш земята се люлееше под краката му. Това е психосоматично, реши той, просто реакция на липсата на Роувър зад гърба му. Социалната полиция, разбира се, не си направи труда да транспортира инвалидната му количка; тя беше останала в Лос Анжелис. Колкото и Хари да мразеше проклетото нещо, сега то му липсваше.

Би му било приятно да знае, че има на какво да се опре.

На вратата на кухнята го чакаше Брадли, болногледачът на Дънкан. Хари още не беше прекрачил прага, а Брадли вече беше започнал да се вайка за Социалната полиция и охраната на „Синтек“, как са нахлули и са взели всичките дрехи на Фейт и играчките ѝ, и са конфискували всички фоторазпечатки и кубовете със записи от ваканциите, и са обискирали кабинета, и са съборили всички книги от рафтовете, и са копирали всички ядра памет — продължи да бърбори, докато на Хари не му се прииска да го зашлеви, за да го накара да млъкне поне за секунда. Когато най-накрая Брадли спря да говори, за да си поеме дъх, Хари попита:

— Как е татко?

Брадли примигна.

— Добре е — рече той машинално. — Е, знаете, не е добре, но както обикновено…

— Как прие той всичко това? Нали си го държал настрана от сопитата и не си позволявал да се разприказва пред тях?

— Моля ви, Админ… ъъъ, Хари — възмути се Брадли. — Обискираха стаята му, но аз му махнах речевия синтезатор, докато не си тръгнаха. Не съм глупак.

— Да, знам. Точно затова те наех.

— Мисля, че все още ми е сърдит — призна си Брадли доверително. — Наистина искаше да дръпне едно конско на Социалните полицаи.

— И още как. А те щяха да попият всичко. И да го приберат — каза Хари навъсено. — Благодаря, Брад.

Брадли само кимна в отговор, сякаш казваше, че просто си е вършил работата.

— Гладен ли сте? Аз сложих Дънкан на системи и тъкмо смятах да похапна; не е проблем да направя още една порция.

Хари поклати глава.

— Той в съзнание ли е?

Брадли неопределено сви рамене.

— Цял ден ту е на себе си, ту не. Системите би трябвало да помогнат. Ще надникнете ли при него?