Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
И това не беше всичко: за Хари беше определена гаранция от десет милиона марки.
— Десет… милиона? — повтори Хари зашеметен.
Адвокатът му тъжно сви рамене.
— Това всъщност е наказателна гаранция. Бизнесмен Шанкс знае, че не можете да си позволите такава сума, така че тя очаква да платите на гарант.
— Десет процента веднага — изрече мрачно Хари. — Милион марки само за да изляза от затвора.
— Всичко е заради заплахите, Администратор. Вие сте я заплашили пред социални полицаи и четиримата са записали това.
Хари кимна.
— Добре. Накарай ги да ми разрешат да използвам терминал. Или да ми върнат палмпада. Трябва да се обадя на някого. Веднага.
Адвокатът сви рамене.
— Ще видя какво мога да направя.
Каквото и да беше направил адвокатът, явно проработи: след няколко минути отведоха Хари до екран, той въведе частен код за достъп и се свърза със своя патрон, Незает Марк Вило.
— Хари! — каза дружелюбно Вило, пуфтейки с огромната си пура. — Какво става, хлапе?
Хари се намръщи.
— Предполагам, че не си гледал новините?
— А, гледах ги. Доста дълбоко си затънал.
В изражението на Вило имаше нещо обезпокоително: някакво студено отчуждение, застинало в очите му, резервираност, сякаш се криеше в засада зад гъстия дим от пурата.
— Аха — рече Хари. — И е време да се измъквам.
— Така е — отвърна Вило. — Само че какво очакваш от мен?
— Какво очаквам? — смая се Хари. — Очаквам да я размажеш като шибана хлебарка. Какво мислиш, че очаквам?
— Това не е толкова просто — каза Вило неохотно, мръщейки се. — От гледна точка на закона позицията ѝ е много силна. Предупреждавах те преди години, че да се скрива истинският произход на Фейт, не е много добра идея…
— Да, бе.
Какво ставаше тук, по дяволите?
— … винаги съм казвал, че това ще свърши зле за теб някой ден.
— Глупости — отсече Хари. — Марк, какви са тия тъпотии — ти никога не си казал шибана…
— Хей! — рече Вило предупредително. — Знам, че си разстроен, но си мери думите.
— Какво ти става, Марк? Защо правиш това?
— Съжалявам, хлапе. Просто не мисля, че мога да направя много по въпроса.
— Добре, както и да е — процеди Хари отчаяно. — Сам ще се справя с Шанкс. А гаранцията ми? Можеш ли да платиш гаранцията ми?
— Не мисля. При толкова сериозни обвинения? Не, не мисля.
— Марк…
— Казах не, хлапе. — Вило стисна пурата между зъбите си. — Съжалявам.
— Така ли? — рече Хари. — Нещо не ти личи.
Вило го изгледа намръщено през дима. В главата си Хари чуваше все по-силно бучене, заплашващо да премине в гръмотевична буря.
— Какво ти обещаха, Марк?
— Какви ги…
— Ти беше мой патрон трийсет години. Колко получи за мен, Марк? Каква е цената ми?
— Не исках да те ритам, когато вече си паднал, хлапе, но вече не съм твой патрон — изрече студено Вило. — Този следобед изпратих нареждане за прекратяване на договора. Вече нищо не ни свързва.
— Какво ти обещаха? Пари? Божичко, Марк, ти и така си по-богат дори от Господа!
— Никой не ми е обещавал никакви пари — каза Вило, махвайки нетърпеливо с пурата. — Не ми пука за парите. Изобщо не знам за какво говориш.
— Какво е тогава, акции? Акции с право на глас?
Вило застина за момент.
— Това е, нали? — каза Хари навъсено. — Нека да позная: продал си ме за шибани акции с право на глас в „Синтек“.
— Това е нелепо. За какво ми е да се занимавам със „Синтек“?
— Да, прав си — изрече Хари бавно. — Това не е истинска власт. Направил си го заради истинска власт. Акции с право на глас в компанията „Отвъдие“. В Студията.
Вило не отговори, но не беше и необходимо; Хари можеше да прочете истината в очите му. Той вече започваше да осъзнава истинските мащаби на случващото се — това беше някакво гигантско торнадо, засмукало целия му живот.
— Не — каза Хари зашеметено. — Разбрах. Дали са ти място в Борда. Ти си в Борда на шибаните директори.
— Хари, това са параноидни фантазии…
— Надявам се да си е струвало, Марк. Надявам се да мислиш, че си е струвало. Надявам се да продължаваш да мислиш така в деня, когато аз и ти ще се срещнем на някое тъмно, скътано местенце. Когато ти покажа какво точно току-що си купил.
— Хари…
Той прекъсна връзката и екранът помръкна.
Да гледаме от добрата страна на нещата — каза си той. — Няма как да затъна още по-дълбоко в лайната.