Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Реших да не се целувам повече с момчета, защото няма да ми остане нищо за мъжа, когото ще обикна истински.

— Дрън-дрън! — отвърна Травис.

— Наистина. Из Чикаго се говори прекалено много за мен. Един мъж, разбира се, не може да уважава момиче, което може да целува когато си пожелае, а аз искам да бъда уважавана от този, за когото ще се омъжа един ден.

Ед Бимънт щеше да остане изумен, ако можеше да разбере какво влияние имаше върху нея този следобед.

Когато се запъти към къщи от ъгъла, където за по-голяма предпазливост я оставиха младежите, Джоузефин почувства онази приятна лекота, която настъпва след свършване на някоя работа. Отсега нататък тя щеше да бъде добро момиче, по-малко ще излиза с момчета, както искат родителите й, ще се опита да бъде това, което училището на мис Бенбауър нарича идеалното момиче от „Бенбауър“. После, на следващата година, в „Брирли“, ще може да бъде идеалното момиче от „Брирли“. Но първите звезди бяха изгрели над Крайбрежната улица и почувствала, че край нея Чикаго се върти около своята ос със скорост от сто мили в час, Джоузефин разбра, че й се иска да има такива стремежи само заради душата си. А всъщност нямаше желание да постигне нещо. Дядо й го беше имал, родителите й го бяха усещали в себе си, а Джоузефин просто приемаше гордия свят, в който се беше родила. Това бе лесно в Чикаго, който, за разлика от Ню Йорк, беше град — държава, където старите фамилии съставляваха привилегирована класа — интелектът се представляваше от професорите в университета, — и тази класа нямаше подразделения, освен дето даже семейство Пери трябваше да се държи мило с пет-шест други фамилии, които бяха по-богати и по-влиятелни от самите тях. Джоузефин обичаше да танцува, но полето на женската слава — дансингът, за нея беше само отправна точка към някой мъж.