Хайка за вълци

През есента при едно свиждане в затвора с наш другар Михо му съобщил за предателството на Петър Пашов и го помолил да предаде на брат ми и на всички комунисти от нашия край да се пазят от него. Изказал също така предположението, че Петър Пашов не е призован за свидетел на делото, защото полицията е знаела за заминаването на сина му в чужбина и не е било уместно да компрометира и него, и баща му. При разпита обаче Михо Бараков с възмущение отхвърлил съобщението на следователя като клевета срещу Пашов. Пашов му е роднина, гостувал му е много пъти и за нищо на света няма да тръгне да го предава на властите дори да го е видял с брезента в ръце. В най-лошия случай е щял да го хване на място или по-късно да се оплаче на баща му, иначе защо ще мълчи, докато гледа как един негов роднина изнася вещи от двора му? По същия начин отхвърлил обвинението, че е организиран ремсист. При обиск в квартирата му следствените органи намерили някаква хартийка със списък на имена, срещу които били написани различни цифри. Имената и цифрите не били написани с неговия почерк и той протестирал, задето се опитват да го шантажират с разни подхвърлени бележки. На следния ден му направили очна ставка с лицата, чиито имена били написани на хартийката. Били дванайсет младежи, трима от които негови съученици, а останалите — работници и служители. Михо, разбира се, не можел да отрече, че познава съучениците си, но отрекъл да е имал някакви забранени от закона връзки с тях, останалите девет младежи не бил виждал. След няколко дни един от съучениците му не изтраял на побоя и признал, че е давал на Михо всеки месец по десетина лева без разписка. Вноските му били редовни, но той не знаел за какви цели се събират тези пари, а и Михо не му давал никакви обяснения. Оттук нататък за полицията не било трудно да излови повечето от активистите на ремсовата организация и да ги натика в затвора.