Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Амбър неволно се напрегна. В гласа на лекаря се долавяха нотки на презрение, сякаш едва се сдържаше да каже, че на сутринта „боклукът“ може да слезе долу, където му е мястото. Тя не пускаше ръката на Джек. Бяха изминали месеци, откакто го бе докосвала за последен път. Гърлото й се сви при тази мисъл. Той изглеждаше ужасно. Беше отслабнал, кожата му имаше мъртвешки блед цвят. Зачуди се дали ще има сили да носи бойния костюм. Не само физически, но и психически сили. Но запази тези мисли за себе си. Джек още не знаеше, че е взела костюма.

Колин изчака лекарят да излезе и се отпусна отново в креслото. Огледа се внимателно и Амбър се досети какво търси — камери и подслушвателни устройства. Водачът на Скиталците не беше толкова наивен, за колкото го бе взела в началото.

— Е, момчето ми — поде той. — Ужасно се радвам, че мога да ти върна услугата.

— Аз също — отвърна пресипнало Джек. — Кога ще можете да ме измъкнете оттук?

— Губернаторът ме увери, че въпросът ще бъде решен до няколко дни. Изключителна жена, бих казал — добави.

Джек направи опит да се усмихне.

— Внимавайте с нея.

— Обещавам да внимавам — отвърна с усмивка Свети Колин. — Хората ми са тук от няколко месеца и все не могат да намерят общ език с нея.

Джек опита да се изправи. Колин понечи да възрази, но Амбър му помогна. Успя да седне и бледото му лице се покри с червенина от усилието. Бяха му обещали баня на сутринта — като награда за бързото оздравяване. Може би водата щеше да ускори процеса на възстановяване.

— Как ме намерихте? — обърна се към Колин, но свещеникът не сваляше поглед от Амбър.

— Нея попитай. Аз дойдох за края на историята. — Той се надигна. — Ако не възразявате, чака ме доста работа. Ще се върна по-късно. — Колин спря при вратата на стаята. — Не оставай дълго при него, Амбър. Повикай Ленска, когато решиш да се върнеш в хотела.

— Добре.

Джек изпроводи Колин с поглед, сетне извърна очи към нея.

— Не питай — прошепна тя.

— Хубаво. Няма — той намести маската на устата си. — Откри ли кой го е направил?

— Който и да е — вече е мъртъв. Трябвало е да те отвлече и да ти види сметката, но е решил да изкара малко пари и затова те е продал. Следите му бяха умело прикрити.

— Как се казва?

— Хуан Нег. Не можах да открия почти нищо за него, но както сам се досещаш… — сви рамене тя.

Джек затвори очи.

— Джек?

— Добре съм.

— Трябва да си почиваш. Ще настигна Колин.

Той вдигна ръка. Тя я улови и я стисна между дланите си.

— Не си тръгвай още.