Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Радвах се за нейното бъдеще. За вас двамата. Така бе много по-просто. Така бе безкрайно по-просто, по-лесно. Резултатът бе толкова очевиден...
Марк не отговори. Внезапно стана, грабна двата листа хартия и ги постави един до друг. Сравни ги. Не можеше да става и дума за фалшиви документи. Едва потисна бясното желание да ги скъса, да ги смачка на безформена топка.
– Гран-Дюк е сгрешил, Никол – почти извика Марк. – Объркал е пробите. Разбъркал ги е... А и лабораториите могат да сгрешат. Трябва да има някакво обяснение...
– Може би Кредюл ни е дал отговорите, които очаквахме – каза тихо Никол.
Марк почти подскочи.
– Как така?
– Той единствен знае какви кръвни проби е предоставил за експертиза... Направил го е съобразно своето желание, съобразно истината, която е желаел да излезе наяве. Не бе успял да открие нищо след петнадесетгодишно разследване, така че може би накрая сам е написал финала на историята...
Никол помълча малко, преди да продължи:
– Всъщност два отрицателни теста не е глупав замисъл. Той дори проработи чудесно. Кредюл бе убедил Матилд дьо Карвил, че внучката ѝ е мъртва. Така че тя ни остави на мира. А и мисля, че Гран-Дюк не я обичаше особено. А аз преглъщах болката си. Емили не бе моя внучка, не бе и твоя сестра. Този тест с отрицателни резултати преди три години ме накара да плача по цели нощи, но пък и стопи ужасната буца в гърлото ми, болката в стомаха ми, от която се превивах на две, потуши и изгарящия гърдите ми огън всеки път, когато ти и Емили се гледахте.
Марк седна на дивана до Никол и обори глава на рамото ѝ. После прегърна широката талия на баба си. Пръстите му се заиграха с шала ѝ. Никол обърна лице към внука си:
– Разбираш, нали, Марк? Естествено, че разбираш. Това означаваше, че не ви свързва една и съща кръв, че не сте брат и сестра. И че сте свободни, клетото ми момче. Кредюл ви обичаше по свой начин и бе напълно способен да сътвори тази хитра постановка...
Тя погледна към двата синьолавандулови плика върху масата.
– Ако двата резултата не стояха един до друг на масата, планът му можеше и да проработи...
Марк стана и нервно се разходи из помещението. Въпреки аргументите на Никол той не можеше да повярва в подобна версия. Гран-Дюк е режисирал резултатите с ДНК тестовете! В дневника си детективът, също като тях, изглеждаше отчаян от тези резултати. Въпреки че, разбира се, можеше и да лъже по този въпрос. Както и по всички останали...
– Излизам, Никол. Ще се поразходя.
Никол не каза нищо, а само внимателно попи мокрите си очи с края на кърпичката. Марк постави ръка върху дръжката на външната врата. Гласът на Никол трепереше още по-силно:
– Не ме попита къде е Емили.
Марк замръзна на място.
– А ти знаеш ли?
– Не точно. Нямам представа къде точно се намира. Но, да, наясно съм какво дълго пътешествие планира. И за какво престъпление говори. Но, боже мой, как да нарека това „престъпление“?
Марк чувстваше, че сърцето му ще се пръсне. За трети път през последните десет минути животът му се преобръщаше. Всички симптоми на агорофобията бяха изчезнали, както хълцането изчезва, когато човек внезапно се изплаши.
– Една баба отгатва подобни неща.
Ръката на Марк се сгърчи върху дръжката на вратата. Той почти изкрещя:
– А ти какво отгатна, Никол?
Никол му отговори с тих и нежен глас. За да прояви дискретност или защото изпитваше свян?
– Емили е бременна, Марк. Бременна е от теб.
Ръката на Марк се хлъзна по мократа от потта му дръжка на вратата. А Никол продължи със същия почти молитвен глас:
– Ще направи аборт, Марк. Постъпи в болница с тази цел...
Марк се бе облегнал на един контейнер за боклук на улица „Пошол“. Луната слабо осветяваше еднаквите къщички. А в края на улицата два котарака мълчаливо се наблюдаваха с настръхнала козина. Той се запита дали това не бяха същите котки, които Емили искаше да опитоми, когато бе на седем години. Може би наистина бяха те, но с десет години по-стари.
Марк бе странно спокоен, много по-спокоен, отколкото беше преди няколко минути, преди няколко часа. Редът на приоритетите му внезапно се бе преобърнал. Сякаш съзнанието му се бе освободило от излишните мисли. Прочистване чрез вакуум. Мистерията с двата противоречащи си ДНК тестове щеше да почака, също и мистерията около смъртта на дядо му. Сега Марк натрапчиво мислеше само за едно: за Лили, която бе сама в някоя парижка клиника. Бременна, носеща неговото дете.
Тяхното дете.
Марк се приближи към единствения светещ фенер в уличката. Котараците бяха като вкаменени и нито косъм от козината им не помръдваше. Бе опитал да се обади на Лили пет пъти един след друг. Без успех. Сега вече нямаше смисъл да се обажда в парижките болници. Тя бяха задължени да пазят анонимността на пациентките, ако са поискали това от тях. А Лили със сигурност го бе направила.