Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Каква изненада.
Двете кралици впериха високомерни погледи една в друга.
Елена, Уирдът да го вземе, се предаде първа.
– Деанна е богиня. За нея не важат нашите правила и морални принципи. И нашето време не съществува за нея. Днес позволи на магията ти да докосне ключа, той отвори някаква врата, а точно в този момент Деанна те е наблюдавала. Да ти проговори богиня, това е чест. А ти я прокуди, преди да е приключила. Няма да ти го прости скоро, Ваше Величество.
– Да се нареди на опашката с враговете ми – отвърна Елин.
Елена поклати глава.
– Толкова... толкова много не можах да ти кажа.
– Например това, че двамата с Гавин не сте убили Ераван, а само сте излъгали всички и сте оставили на нас да се справяме с него?
Дориан се осмели да надникне към Едион, но той беше сложил генералската маска и наблюдаваше мъртвата кралица в стаята с каменно, пресметливо изражение. А Лизандра – Лизандра беше изчезнала.
Не, беше се преобразила в призрачен леопард и се прокрадваше из сенките. Роуан държеше небрежно ръка върху меча си, но магията на Дориан обходи стаята и му даде да разбере, че оръжието му щеше да послужи просто да отвлече вниманието на Елена от магическия удар, който принцът щеше да й нанесе, ако дори погледнеше Елин странно. И наистина, непробиваем въздушен щит се издигаше между двете кралици и изолираше стаята от външния свят.
Елена поклати глава, разлюлявайки сребристата си коса.
– Планът беше да вземеш Ключовете на Уирда, преди Ераван да е постигнал толкова.
– Е, не смогнах – озъби й се Елин. – Ще прощаваш, ама насоките ти не бяха особено ясни.
– Нямам време да обяснявам – отвърна Елена, – но знай, че това беше единственият вариант. Само така можех спася Ерилея. – И независимо от свадата помежду им, кралицата показа дланите си на Елин. – Деанна и баща ми са ти казали истината. Мислех... мислех, че е счупена, но ако те са ти съобщили да намериш Ключалката...
Тя прехапа долната си устна.
– Бранън ми каза да я търся в Каменните блага на Ейлве – обясни Елин. – Но къде точно се намират тези блата?
– Някога в сърцето на блатата процъфтяваше велик град – пророни Елена. – Сега почти целият е под вода. Скрихме останките от Ключалката в един храм в центъра му. Аз не... Баща ми се сдоби с нея на ужасяваща цена... която беше... тялото на майка ми, смъртният й живот. Ключалка за Ключовете на Уирда, която може да затвори портата и да запечата ключовете в нея завинаги. Аз така и не разбрах навреме каква е била целта й: баща ми ми разказа твърде късно. Знаех само, че Ключалката може да бъде използвана един-единствен път и силата й може да затвори всичко, което носителят пожелае. Затова я откраднах. Използвах я за себе си, за народа си. И оттогава изкупувам вината си.
– Употребила си я да затвориш Ераван в гробницата му – прошепна Елин.
Умолителното изражение напусна лицето на Елена.
– Приятелите ми загинаха в долината на Черната планина, за да ми дадат шанс да го спра. Чувах писъците им дори от лагера на Ераван. Няма да се извинявам, задето опитах да сложа край на кръвопролитията и да върна бъдещето на оцелелите. На вас.
– Значи си използвала Ключалката, после си я хвърлила в онези руини?
– Оставихме я в свещения град на равнината да служи като паметен символ за всички погубени животи. Но няколко десетилетия по-късно страшно бедствие разтърси онези земи... и градът потъна. Блатните води го заляха и Ключалката бе забравена. Никой не се върна да я вземе. Силата й беше изразходвана. А без мощта си беше просто дрънкулка от метал и стъкло.
– До този момент?
– Щом и баща ми, и Деанна са ти казали за нея, изглежда, че ще изиграе важна роля за победата над Ераван.
– Прощавай, но ми е трудно да повярвам на богиня, която опита да ме използва като марионетка, за да взриви града.
– Понякога се държи необяснимо, но едва ли е искала да ти навреди...
– Не на мен тези.
Образът на Елена замъждука отново.
– Отидете в Каменните блата. Намерете Ключалката.
– Казах на Бранън, ще го кажа и на теб: имаме по-належащи задачи...
– Майка ми загина, за да изкове Ключалката – рече гневно Елена с пламнали очи. – Пожертва смъртното си тяло, за да изкове Ключалката за баща ми. Аз наруших обещанието си и я използвах противно на волята й.
Елин примигна, а Дориан се запита дали не трябва сериозно да се притесни, щом дори тя бе останала без думи. Но кралицата на Терасен прошепна:
– Коя е била майка ти?
Дориан претърси паметта си, цялата история на кралското си семейство, но не откри нищо.
От гърлото на Елена се изтръгна вопъл, а образът й избледня до прозирна плетеница от паяжини и лунна светлина.