Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Дори стъпила върху раницата, Каран трябваше да се протяга към горния край на плочата. Шистите бяха податливи, но виждаше, че ще човърка много часове, ако не и дни. А и прахолякът все й падаше в очите. Скоро не премери силата на натиска и острието на ножа се пречупи. Явно имаше дефект в метала.
Хвърли парчетата на пода и опря чело в студения камък, който се позаклати. Каран опря пети в стената, впи пръсти в ръба на грубата врата и започна бавно да разгъва краката си. Дъното се надигна мъничко в улея, но пак се плъзна надолу. И трите опита завършиха безуспешно.
Какво ли правеше Мейгрейт сега? Сигурно доближаваше Шазмак. Не сподели какво ще прави там. Може и самата тя да не знаеше. Въпреки огромните й способности Каран не надценяваше умението на Мейгрейт да се справя с проблемите си. Липсваше й хитрост, а въображението я ограничаваше.
„Нуждае се от мен. Скоро ще затъне в големи неприятности и само аз мога да я измъкна. Но не се ли махна веднага от тази дупка, Ще закъснея.“
Каран знаеше добре, че се държи глупаво. Какво би сторила срещу противници като Рулке и Фейеламор? Но беше длъжна да подкрепи приятелката си. Да заличи собствената си вина, че помогна на Рулке и заради нея транксът се развихри в Мелдорин.
Вкопчи се в краищата на камъка, заби пети в стената и дръпна с такъв бяс, че дъното изскочи от улея. В последната частица от секундата Каран се метна встрани, а плочата се стовари на пода и се нацепи. В заслона нахлу мразовит въздух. Погледна звездите — май скоро щеше да настъпи полунощ. Взе раницата си и тръгна.
На две-три места от пътеката се отклоняваха други, по-тесни, които криволичеха надолу към Гар. Тайният пети път към Шазмак, който Тенсор й разкри, започваше почти в дъното на клисурата. Трябваше да слезе тъкмо по такава пътека, и то преди изгрев, защото иначе биха я открили.
Оставаше й не повече от час до отклонението, когато се зазори. Мъглата се сгъсти с началото на деня и след малко Каран се изсмя на страховете си — белите валма се надигаха толкова гъсти от реката, че тя трудно различаваше ботушите си. Пристъпяше полека, като плъзгаше пръстите си по отвесната скала.
Но когато тръгна надолу по страничната пътека, рисковете се умножиха — тя беше и тясна, и неподдържана. Каран бързаше и пренебрегваше опасностите; Стигна до място, което не биваше да преминава в мъглата — голяма част от пътеката се бе изронила в реката. Спря да закуси.
Щом слънцето се издигна, мъглата се разреди, но тепърва имаше да се спуска. Слезе в клисурата след пладне. Тук Гар се раздуваше във великанска бяла струя, блъскаше се в безброй бързеи и заоблени камъни, пръските увисваха на ситни капчици по косата на Каран. Тътенът на реката ней позволяваше да се съсредоточи.
Стъпи на площадка, изсечена над най-високото равнище, което реката достигаше при пълноводие. Тръгна по издатината срещу течението, припомняше си указанията на Тенсор — „280 крачки от ръба на площадката“. Негови или нейни крачки? А и в този хаос от тежки скални късове как да мери с крачки? Тревожеше се и заради думите му, че нямало да се добере сама до тайния път, защото имала нужда от по-висок спътник.
„Погледни нагоре. Ще видиш, че част от канарата, два пъти над твоя ръст, е съвсем гладка, но от нея се подават две овални буци.“
Само дето над нея нямаше нищо подобно. Доста по-нататък обаче сивите скали наистина бяха загладени. Отиде там и отметна глава назад. Никаква заоблена буца, камо ли две. Дори и по-нависоко. Но вярваше, че е намерила мястото, затова се загледа надолу. До подметката на ботуша и се подаваше гладко полукълбо от камък, другото беше наблизо. Това парче явно се бе откъртило след последното идване на Тенсор тук.
„Хвани ключа, обърни зъбците му нагоре и надясно, докосни с плоската страна върха на лявата буца, после дясната, после пак лявата. И го направи бързо! Преброй до десет и направи същото, но започни с дясната буца, а зъбците да сочат наляво. Накрая се дръпни встрани, без да се помайваш.“
Тя изпълни точно наставленията му и зачака. Около минута нямаше резултат, но скоро в равната повърхност на скалата се очерта квадрат и навън се наклони падаща врата. Каран се огледа има ли някой наблизо и се шмугна по полегатата плоча.
Опря ключа в друго, по-малко полукълбо до входа. Вратата се издигна и запуши отвора. Вътре се възцари мрак, но поне беше несравнимо по-топло, отколкото в клисурата. Тя извади светлика и тръгна по тунела. Повтаряше си указанията, за да се промъкне жива и здрава в Шазмак. Трябваше да обезвреди капаните.
Първият представляваше обикновена плочка, която прикриваше Пазител. Ако го задействаше, всички останали Пазители в града щяха да получат тревожен сигнал, а пътят щеше да бъде преграден от падащи камъни. Плочката се намираше двадесет крачки навътре. Можеше да се справи с нея чрез поредица от почуквания в кръгла вдлъбнатина. Каран я търси дълго, защото беше малка и разположена нависоко. Продължи внимателно, но не се случи нищо лошо. Надяваше се, че Пазителите не са били предупредени.