Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Заседателната зала се изпълни със зловеща светлина, когато всички кълба едновременно светнаха червено.
— Висшите магове отново решиха, че трябва да предложат алтернатива на екзекуцията – заяви Кито. – Но престъплението е сериозно, и ние смятаме, че най-подходящото наказание ще бъде доживотен затвор. Моля, променете светлините си в бяло, ако желаете наказанието да бъде намалено на доживотен затвор.
Денил промени светлината си в бяло, но усети как го полазват тръпки, щом забеляза, че малцина други са постъпили така. „Сигурно са минали години, откакто Гилдията за последен път гласува екзекуцията на някого” – помисли си той.
— Ройенд Марейн ще бъде екзекутиран – обяви Кито със сериозен глас.
Откъм заговорниците се разнесе дружно ахване. Денил усети как го жегва вина и се насили да погледне към групичката им. Лицето на дема беше пребледняло. Съпругата му стискаше здраво ръката му. Останалите заговорници бяха бледи и неспокойни.
Кито погледна към Висшите магове, после се обърна към залата и произнесе името на следващия заговорник. Останалите получиха по-леки наказания – затвор. Очевидно Гилдията смяташе дем Марейн за водач на групата и искаха да го накажат за назидание да останалите. „А и отказът му да сътрудничи не му помогна особено” – помисли си Денил.
Когато дойде ред на Каели, Кито изненада Денил, заговаряйки в нейна защита. Той настойчиво помоли Гилдията да има предвид двете й деца. Думите му сигурно успяха да трогнат магьосниците, защото те оправдаха съпругата на дема и й позволиха да се върне у дома.
След това елийнските магьосници попитаха дали могат да предадат мисловно присъдите на ейлинския крал. Лорлън се съгласи при условие, че няма да бъде предавана никаква друга информация.
След това обяви Изслушването за приключено.
Най-после освободен от ролята си, Денил въздъхна с облекчение. Той потърси Ротан в тълпата от надигащи се магьосници, но преди да открие приятеля си, някой го повика по име. Той се обърна и видя, че към него се приближава Разпоредителят Кито.
— Разпоредителю – отвърна Денил.
— Доволен ли сте от резултата? – попита Кито.
Денил сви рамене.
— В по-голямата му част. Трябва да призная, че според мен демът не заслужава това наказание. Той е амбициозен мъж, но се съмнявам, че щеше да овладее магията в затвора.
— Да – отвърна Кито, – но Гилдията се засегна от атаката срещу вашата чест.
Денил втренчи поглед в магьосника. Това ли бе причината цялата Гилдия да избере екзекуцията?
— Това ви смущава? – попита Кито.
— Разбира се.
Погледът на Кито беше непоколебим.
— Щеше да е твърде смущаващо, ако твърденията му се окажеха верни.
— Да, наистина – отвърна Денил. Той го погледна с присвити очи. Дали Кито не го изпробваше?
Кито се намръщи извинително.
— Съжалявам. Нямах предвид, че са истина. Ще се връщате ли скоро в Елийн?
— Стига Лорлън да не реши нещо друго, възнамерявам да остана, докато не бъдем сигурни, че заплаха от Сачака няма.
Кито кимна, после се обърна настрани, дочувайки, че някой го вика.
— Пак ще поговорим, Посланик.
— Разпоредителю.
Денил го изпрати с поглед. Беше ли прав Кито? Наистина ли Гилдията беше гласувала така от гняв заради обвиненията на дем Марейн?
„Не – помисли си той. – Поводът беше предизвикателното му поведение. Той се осмели да търси онова, което е законно право на Гилдията и очевидно не уважава нито законите, нито властта”.
В същото време Денил не можеше да се съгласи с присъдата на Гилдията. Демът не заслужаваше да умре. Но Денил не можеше да направи нищо по въпроса.
Докато вървеше по подземните тунели на Пътя на крадците, Сери размишляваше върху последния си разговор с Такан. Някогашният прислужник на Акарин не беше лесен за разбиране, но поведението му показваше едновременно отегчение и безпокойство.
За беда Сери можеше да направи малко за отегчението и абсолютно нищо относно безпокойството му. Той знаеше, че животът в скрита подземна къща, независимо колко луксозна е тя, е обречен на досада и раздразнение. Сония бе живяла на подобно място, когато Фарин се беше съгласил да я скрие от Гилдията. Само след седмица нервите й се изопнаха докрай. А Такан се чувстваше още по-изнервен, защото знаеше, че господарят му се намира в опасност на друго място и той не може по никакъв начин да му помогне.
Освен това Сери си спомняше как някога самотата и неспособността да помогне на някого, когото обича, бе превърнала живота му в мъчение. Той все още, макар и рядко, сънуваше времето, когато Фергън го беше затворил в килията под Университета. Когато си спомни как Акарин го беше открил и освободил, той се изпълни с още по-голяма решителност да помогне по всякакъв възможен начин на Такан.