Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
На излизане свидетелите на ритуала бяха посрещнати от радостни възгласи в чест на мира и съединението, скрепени с настоящата сватба.
Сега вече, след като почетните гости заеха отново местата си, в голямата зала се дишаше много по-леко. Арн още си спомняше мъките, последвали прекаляването с бира, и се беше заклел да не повтаря подобна глупост. За негово нещастие обаче, скоро се свлече под масата, превръщайки се в жертва на големия брой халби, поднесени му от Биргер Бруса и Суне Сик, които сякаш се бяха наговорили да го напият.
На следващата сутрин Сесилия не бе особено благосклонна към него. Тя дори използва доста тежки думи, за да смъмри строго рицаря, който се напиваше като първия срещнат войник. В своя защита Арн изтъкна, че е бил толкова щастлив да види Магнус и Ингрид Улве под брачната завивка, че е позволил на опиянението да надделее над вече безполезната предпазливост.
През останалите два сватбени дни Арн показа много по-сериозна сдържаност. Впрочем, в тяхна чест Суне Сик беше наредил да се сервира вино, което не се пиеше в такива количества като бирата.
Като сватбен подарък от Фолкунгите Ингрид Улве беше получила фермата в Улвеса, разположена на едно възвишение на брега на езерото Борен. И така, след три дни празненства Биргер Бруса оглави кортежа, който отведе младоженците дотам.
Понеже езерото беше свързано с Ветерн, Арн и Сесилия бяха почти съседи на Магнус и Ингрид Улве — на един ден път с кораб през лятото и още по-малко с шейна през зимата. Сесилия и снаха й можеха да се разбират помежду си, още повече, че последната беше прекарала много години в метоха във Врета. Те бяха на едно мнение по отношение на доста неща, като взаимните посещения например или организирането на приеми, все случаи, при които мъжете им нямаха думата.
Роднините на младоженците не можеха да останат в Улвеса по-дълго време от определеното от традицията. Знаеше се, че при първа възможност Арн и Сесилия трябваше да се качат на кораба на Ескил, за да се приберат във Форшвик.
Когато наближи моментът на заминаването, Биргер Бруса се приближи до Арн и като се прокашляше, му промърмори, че би бил щастлив да се приберат заедно в Биелбо. Трябвало да поговорят.
Желанията на ярлът бяха закон. Арн нямаше представа какво кара чичо му да търси неговата подкрепа. Уведоми Ескил и Сесилия, че няма да може да ги придружи, а те приеха без да задават въпроси. Ескил се закле в честта си да бди над сигурността на фолкунгската дама, а Арн му отговори през смях, че сега, когато мирът бе възстановен, това нямаше да е трудно.
Щом Биргер Бруса и хората му се приготвиха да потеглят към Биелбо, Арн предложи да се присъедини към тях по-късно, защото искаше да се възползва от случая и да поговори със сина си. Биргер Бруса трудно можеше да се противопостави, но все пак леко се намръщи. Изсумтя, че Биелбо не е далеч и че няма намерение да чака племенника си, тъй като времето му е скъпо. Арн обеща да не ги кара да чакат и обеща, че ще пристигне по същото време.
— Ще ти трябва добър кон! — каза Биргер Бруса и препусна в галоп, последван от слисаните си стражи.
— Не се тревожи за това, скъпи ми чичо! — пророни Арн, докато ярлът беше вече далеч.
Младоженците, без съмнение отегчени от компанията на роднините си, размениха няколко целувки. Но Магнус нямаше как да отклони поканата на баща си да пояздят заедно и да поговорят.
Кацнала красиво на хълма, фермата Улвеса бе обградена от блестящи води и плодородни поля, обработвани както от местните жители, така и от пришълци от съседното село Харма, също собственост на Ингрид Улве. Постройките обаче бяха стари и вероятно не така приветливи през зимата. Арн не каза нищо, но се зарече напролет да изпрати зидари от Форшвик, за да постегнат жилищата на господарите и прислугата. Но за това щеше да мисли когато му дойде времето, сега имаше по-неотложни дела.
Без да се бави с разговори за сватбата или за турнира в Биелбо, споменаването на който би дало повод на Магнус да започне да се хвали, Арн заговори за бъдещия облик на Арнес. В случай на размирици всички Фолкунги, живеещи на по-малко от три дни път, щяха да могат да се укриват тук и да се спасяват от опасностите.
Магнус отговори с горчивина, че в такъв случай мнозина биха изоставили фермите си да бъдат опожарени или разграбени. Арн се съгласи с него. Наистина, когато врагът е страшен, по-важно е да си спасиш живота, отколкото да се грижиш за няколко дървени постройки, които винаги би могъл да възстановиш.