Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Швейцарски е - тихичко каза на съпругата си Чейс, беше разпознал първите няколко цифри. - Джули, чуй ме. Мисля, че знаем какво се е случило, но трябва да затворим, за да проверим дали е така.

-      Знаеш ли къде е Лари?

-      Не, но имам идея кой го е отвлякъл. Ще позвъним на този номер, за да се уверим, че е добре. Става ли?

-      Какво да правя? - изхленчи жената. - Да се обадя ли в полицията?

-      Не мисля, че ще могат да ти помогнат - мрачно отговори Нина. Също като Еди и тя имаше много добра идея кой е отго­ворен за случилото се и знаеше, че Лари вече е недостижим за конвенционалните сили на реда. - Джули, ще ти се обадим след малко, чу ли?

-      Можете ли... да го върнете у дома?

-      Надявам се. - Уайлд прекъсна връзката и набра номера, който мащехата на Чейс ѝ даде.

-      Какво ще правим със статуетките? - попита нервно Пенро­уз. - Трябва да ги унищожим...

Нина му направи знак да млъкне, когато от другата страна на линията чу познатия английски акцент:

-      Здравей, Нина. Здрасти, Чейс, предполагам, че и ти си там.

-      Стайкс - отвърна му Уайлд с отвращение. - Какво искаш?

-      Сигурен съм, че знаеш отговора на този въпрос. Между другото, благодаря ти, че ми се обади толкова бързо. Господин Уордън беше започнал да се безпокои, че не те е чувал. Реших да те окуража да вземеш по-бързо решението си.

-      Къде е Лари? - попита жената.

-      В безопасност. Засега. Малко е натъртен, но хората ми го предупредиха да не се съпротивлява. - Стайкс се ухили. - Об­мислях да отвлека племенницата или сестрата на Чейс, но реших да се възползвам от иронията да използвам някого, когото той не може да понася, но също така не би позволил и да пострада.

Еди се приближи до бюрото.

-      Ще те убия заради това, Стайкс.

-      Съмнявам се. Сигурен съм обаче, че баща ти ще е на сед­мото небе, когато научи, че си готов да затриеш някого зара­ди него. Както и да е, стига с любезностите - да поговорим по бизнес. Надявам се, заради благоденствието на Лари, че не ви е хрумнало нещо тъпо, като да счупите статуетките.

-      Какво ще стане, ако ни е хрумнало?

-      Няма да имам повече нужда от баща ти, а аз не обичам да нося излишен товар. Хайде, Чейс, не се прави на тъп. Във вас ли са фигурите?

-      Да - призна Нина.

-      Отлично. Тъй като Групата се нуждае от теб също толкова, колкото и от тях, слушай как ще станат нещата. Съвсем скоро ще ти изпратя мейл, в който ще ти кажа къде ще се срещнем утре. Само ти, Нина. Чейс определено не е поканен. Ако го зърна ня­къде, ще има, нека ги наречем, неприятни последствия за баща му. Донеси статуетките със себе си и Лари ще бъде освободен.

-      Как мога да бъда сигурна, че ще го пуснеш? - попита же­ната.

-      Не можеш. Но знаеш какво ще му се случи, ако не напра­виш онова, което ти кажа. Никога не отправям напразни запла­хи. Предполагам, че вече си разбрала това.

Нина погледна безпомощно към съпруга си. Да достави фи­гурите - и себе си - на Групата, можеше да доведе до ужася­ващи последици. Отказът ѝ да го стори обаче щеше да погуби Лари. Стайкс се беше доказал като изключително безмилостен човек в миналото, а сега, като работеше за тази могъща органи­зация, на практика бе недосегаем.