Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Не знам дали бих могъл да ви простя, Маркъс.
- Да ми простите? Та аз ще построя отново Гуз Коув! Ще платя всичко! С парите от книгата ще ви построим къща! Не можете така да зачеркнете приятелството ни!
Той се разплака.
- Вие не разбирате, Маркъс. Не е заради вас. Вие за нищо не сте виновен и въпреки това не мога да ви простя.
Но какво да ми простите?
Не мота да ви кажа. Няма да разберете.
Но, Хари! Защо са тези загадки? Какво става, да му се не види!
Той обърса сълзите си с опакото на ръката.
- Спомняте ли си моя съвет? - попита. - Когато ми бяхте студент, един ден ви казах: никога не пишете книга, чийто край не знаете предварително.
Да, много добре си спомням. Винаги ще си спомням.
- Как свършва книгата ви?
- С хубав край.
- Но накрая тя умира!
- Не, книгата не свършва със смъртта на героинята. След това стават и хубави неща.
- Какви например?
- Човекът, който я е чакал повече от трийсет години, отново започва да живее.
Откъс от „Произходът на злото” (последна страница)
Когато разбра, че нищо вече няма да е възможно и че надеждата беше само лъжа, той й написа едно последно писмо. След любовните бе дошло време за тъжно писмо. Трябваше да се примири. От сега нататък щеше само да я чака. Цял живот да я чака. Макар добре да знаеше, че тя няма да се върне. Знаеше, че вече няма да я види, няма да я намери, няма да я чуе.
Когато разбра, че нищо вече няма да е възможно, той й написа едно последно писмо.
Любима моя,
Това е последното ми писмо. Това са последните ми думи.
Пиша ви, за да ви кажа сбогом.
От днес нататък вече няма да има „ ние Влюбените се разделят и повече не се събират. Така свършват любовните истории.
Любима моя, ще ми липсвате. Толкова ще ми липсвате.
Очите ми плачат. Всичко в мен гори.
Никога вече няма да се видим. Толкова ми липсвате.
Надявам се да бъдете щастлива.
Казвам си, че нашата история беше само сън и че е време да се събудим.
Ще ми липсвате цял живот.
Сбогом. Обичам ви така, както никога вече няма да обичам.
12.
Човекът, който рисуваше картини
- Научете се да обичате провалите си, Маркъс, защо-то те ще ви изградят. Тъкмо провалите ще придадат вкус на победите ви.
В деня, когато посетихме Сила Кейлъб Мичъл, сестрата на Лутър, и Мортланд, Мейн, времето бе прекрасно. Беше петък, 18 юли 2008 година. Семейство Мичъл обитаваха кокетна къща в жилищен кварти близо до хълма, върху който е разположен центърът на града. ('ида ни прие в кухнята си. Като влязохме, кафето вече димеше в две еднакви чаши, поставени на масата редом с купчина семейни албуми.
Гахалоуд бе успял да се свърже с нея предишния ден. По пътя между Конкорд и Портланд ми разказа, че когато вдигнала телефона, имал чувството, че е очаквала обаждането му. „Представих се като полицай, казах й, че разследвам убийствата на Дебора Купър и Нола Келерган и че е необходимо да поговоря с нея. По принцип хората стават неспокойни, щом чуят думите „щатска полиция“ - задават въпроси, питат какво се е случило и какво ги засяга то. А Сила Мичъл просто ми каза: „Елате утре, когато искате. Вкъщи съм. Важно е да поговорим“.
В кухнята седна срещу нас. Беше хубава жена на около петдесет, майка на две деца, младееше и имаше изискан вид. Съпругът й, който Също беше там, остана прав, встрани, сякаш го беше страх да не ни пречи.
Вярно ли е всичко това? - попита тя.
- Кое? - каза Гахалоуд.
- Това, което прочетох във вестниците. Всички тези ужасни неща за горкото момиченце от Орора.
- Да. Журналистите малко изопачиха фактите, но в общи линии всичко е вярно. Госпожо Мичъл, не изглеждахте изненадана от обаждането ми вчера.
Тя тъжно се усмихна.
- Както ви казах по телефона - подхвана, - във вестниците нямаше имена, но разбрах, че Е. С. е Елайджа Стърн. И че шофьорът му е Лутър. (Извади изрезка от вестник и прочете на глас, сякаш за да разбере това, което не е разбрала.) Е. С., един от най-богатите хора в Ню Хампшър, изпращал шофьора си да заведе Нола в дома чу в Конкорд. Трийсет и три години по-късно една приятелка на Пола, по онова време още дете, ще разкаже, че веднъж е присъствала на среща с шофьора и че Нола тръгнала с него, както човек отива на смърт. Този свидетел описва шофьора като ужасяващ мъж с могъщо тяло и деформирано лице. Подобно описание може да се отнася само за брат ми.
Тя замълча и ни загледа. Очакваше отговор и Гахалоуд реши да играе с открити карти.