Илиада [bg]

Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон, краят на твоя живот изведнъж се показа, Патрокле! Страшният Феб Аполон те пресрещна във лютата схватка! Ти не можа да узнаеш, че богът в гмежта се нахвърля, тъй като той те издебна, закрит от мъгла непрогледна. [790] Спря зад героя; в гърба и в плещите широки го шибна с мощна ръка; притъмня пред очите на вожда Патрокъл. Феб Аполон му събори високия шлем от главата, който с ехтеж се търкулна в краката на двата му коня; гребенът с кичеста грива във кърви и прах се изцапа. Никак не бе обичайно и редно във дните предишни [795] шлемът със конската грива така във прахта да се валя; пазеше шлемът главата и дивното чело на вожда богоподобен, Ахила; но Зевс го предаде на Хектор, за да го носи на свойта глава, че смъртта му бе близка. [800] А дългосенното копие — тежко, голямо и здраво, с меден завършък — в ръцете Патроклови цяло се счупи. От раменете му падна със ремъка щитът огромен, бог Аполон далномерец развърза му светлата броня. Смут му обхвана душата и младото тяло отслабна; [805] спря се Патрокъл замаян. В гърба му посред раменете с копие остро без жал го удари отблизо дарданец, Евфорб Пантоев, най-много изпъкващ сред своите връстници с копиеборство, с езда на коне и с нозе вихрогонни. От колесници той смъкна до двадесет души, когато пръв път дойде да се учи на трудния бой с колесница. Коннико славен Патрокле, той с копие пръв те замери, [810] без да те смъртно срази, но побягна, с тълпата се смеси, своето копие с дръжка от ясен обратно издърпал: в бой не дочака Патрокла, макар и лишен от доспехи. С копие тежко от удар на бог обезсилен Патрокъл [815] в миг се оттегли при своите другари смъртта да избегне. Щом като Хектор съгледа безстрашния духом Патрокъл вече назад да отстъпва, засегнат от копие остро, близо до него притича през бойните гъсти редици, [820] с копие ниско го мушна в корема, с медта го прониза: падна Патрокъл и скръб непосилна обхвана ахейци. Както лъв често надвива в борбата глиган неуморен, с който в усои свирепо се бият за изворче малко, тъй като те, изжаднели, напират да пият от него; силният лъв укротява най-после глигана задъхан; [825] също тъй Хектор Приамов отблизо лиши от живота с копие мощния син на Менойтий, погубил мнозина. Горд от победата, Хектор крилати слова му продума: „Сигурно смяташе вече, Патрокле, града ни да сринеш, искаше сам да отнемеш свободния ден на троянки, [830] с кораби да ги откараш във твоята мила родина! Глупчо! За тях се понесоха в боя конете ми бързи. Аз надминавам със копие войнолюбиви троянци, сам ще отблъсна сега злополучния ден от града ни: твоето тяло ще ръфат край Троя орли лешояди. [835] Клетнико! Теб не запази Ахил, па макар да е храбър! Той си остана, а теб посъветва, когато ти тръгна: «Славни във бой с колесници Патрокле! Недей да се връщаш в стана, преди да си още разкъсал обляната броня [840] в кръв над гърдите могъщи на мъжеубиеца Хектор.» Тъй те е сигур съветвал и ти неразумно послуша.“ Коннико славен Патрокле, със сили последни му каза: „Хекторе, сине Приамов! Ти можеш сега да се хвалиш! Ала победа получи от Зевса и бог Аполона. [845] Те ме сразиха, доспехите от раменете ми снеха. Да ме нападнеха двадесет души, подобни на тебе, всичките щяха да легнат под моето копие мъртви. Мен ме погуби нерада съдба и потомъкът Летин, а пък от смъртните Евфорб: ти трети ме лесно довършваш. [850] Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш: време броено остава в света и на теб да живееш, близо до тебе са спрели смъртта и съдбата всесилна: ти от ръцете на внука Еаков, Ахила, ще паднеш.“ Щом той изрече това и смъртта му забули очите. [855] Мигом душата му литна из тялото, слезе при Хадес, своята участ оплакваща, губейки сила и младост. Светлият Хектор продума на мъртвия вече Патрокъл: „Клети Патрокле! Защо ми предсказваш202 жестока погибел? Знае ли някой дали и Ахил, син прочут на Тетида, няма преди мен да падне от моето копие остро?“ [860] Тъй каза, с крак го настъпи, измъкна от прясната рана своето копие медно и с него по гръб го обърна. После със копие тръгна направо към Автомедонта, колесничар богоравен на бързия внук на Еака. Автомедонт пък избяга с конете безсмъртни и вихри, дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея. [865]