Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Чувствам се отлично — промърмори той и леко се отдръпна от ръката й. — С изключение на проклетата ми глава.
— Обикновено тя се счита за нещо важно — каза Амара. — Дори за мъж.
Бърнард слабо се усмихна на шегата, но не вдигна глава.
— Ако не съм в състояние да го правя… — той поклати глава. — Ако не мога да се доверя на зрението си, няма какво да се направи. Ще трябва ти да поемеш водачеството, докато това не премине.
Амара се намръщи.
— Сигурен ли си? — меко попита тя. — Беше ми казал, че навигацията в блато не е задача за начинаещи.
— Сигурен съм, че нямаме голям избор — отговори той. — Досега се справяш доста добре.
Амара се намръщи.
— Не мисля, че тук ще е толкова лесно.
— Така е — каза Бърнард. — Няма да е лесно. Затова е добре, че си имала някаква практика.
Първият лорд се размърда на носилката и вдигна глава. Огледа се с мътен поглед.
— Все още в блатата ли сме?
— Да, сър — отговори Амара.
— Кървави врани. Стори ми се, че някой от вас каза, че най-накрая сме ги преминали. Планините виждат ли се?
— Не, сър — пробуча Бърнард. — Но от дърветата и мъглата можем да видим в най-добрия случай на около четвърт миля.
— Ох — промърмори Гай и отново се отпусна. — Добре. Имаме ли друго одеяло? Замръзнал съм.
Амара рязко вдигна глава, Бърнард направи същото. Тя размениха дълги и напрегнати погледи. После тя отиде при Първия лорд, който очевидно отново беше заспал. Сложи ръка на челото му и веднага усети температурата.
— Има треска — каза тя тихо.
Бърнард изръмжа недоволно.
— Първо провери краката му. Ако нещо е попаднало в кръвта, той трябва веднага да започне изцеление, дори и да рискуваме да предупредим Калар.
Амара старателно изми ръцете си и провери превръзките на Първия лорд. Кракът с разранените мазоли все още изглеждаше зле, цветът на плътта наподобяваше парче сурово месо, но нямаше нито подуване, нито възпаление.
Счупеният крак, здраво фиксиран от шината, все още беше подут, но дълбоките подкожни кръвоизливи около счупването се бяха превърнали в размазани жълти и зелени петна.
Тя проми двете рани със солен разтвор, което не предизвика никаква реакция и не събуди Първия лорд. После отново закрепи превръзките и се обърна към съпруга си.
— Не мисля, че причината са раните. Може би това е просто пролетна треска.
— Може би — отговори Бърнард. Той отново разтърка глава.
— Трябва още да настояваме — каза той тихо. — Да се приближим колкото е възможно по-близко до Калар, и то колкото е възможно по-бързо.
— Ако се влоши още повече, няма да може да се излекува дори с помощта на фуриите си — прошепна Амара.
— Още една причина да бързаме — отговори Бърнард.
Амара се намръщи, но трудно можеше да възрази. Изборът им беше незавиден.
Или да оставят Гай да се влошава още повече, за да осигурят изненадата на нападението, от която, според думите му, те се нуждаят, или да го принудят незабавно да призове фуриите си, когато те са по-далеч от всякога, от всякаква подкрепа и където дори Първият лорд в крайна сметка може да бъде победен поради численото превъзходство на враговете.
— Колко още ни остава да вървим? — попита Амара.
Бърнард разтресе земята пред тях и тя веднага започна да се гърчи, от нея се издигна тъмен блок, покрит с трева и бурени, блестящ с гъста кафява кал.
Друг жест — и голяма, полукръгла област от мръсотия промени очертанията си, превръщайки се в неравна повърхност, подобна на кожата на гарим.
— Това е блатото — каза той тихо. Вдигна малък камък от земята и го сложи на почти една трета от пътя през блатото. — Ние сме тук.
Той отново направи жест с ръка и земята от другата страна на символичното блато се раздвижи, издигна нагоре гладките си краища в широка елегантна вълна, наподобяваща напрегнат поклон.
— Тук са планините на Калар. Те наполовина обграждат Калар. Щом пресечем блатото, ще се озовем в подножието на планините. След това тръгваме през тях, докато не стигнем достатъчно близо, за да видим града. След това ги изкачваме.
Амара изпъшка. Тя все още не осъзнаваше напълно какво значение имат разстоянието и релефа на местността. Никога не беше придавала особено значение на това поради способността си да лети, която й позволяваше напълно да игнорира подобни препятствия. Но когато трябваше да ги изкачват, заобикалят и да си проправят път през тях, пътуването се превърна в задача от съвсем различен вид.