Отдел Убийства: Главният заподозрян

Гласът му трепереше и в него имаше толкова отчаяние, че Настя и Коротков се почувстваха неловко.

— Не ме разбрахте, Михаил Ефимович. Не казвам, че сте убивали и сте си изгубили нещо на местопрестъплението. Казвам, че някой иска да стовари вината върху вас. И за целта ви е откраднал нещо и го е оставил до трупа.

— Не ви вярвам — каза тихо Черкасов. — Защо му е на някого да стоварва вината за убийствата на мен? Аз нямам врагове. На никого не желая лошото. Измислили сте всичко това, нарочно ме лъжете, защото ме смятате убиец.

И в този момент Настя окончателно му повярва. Повярва, защото той не се хвана на подхвърлената идея за нечия зла умисъл.

— Добре, макар че не ми вярвате — спокойно отвърна тя. — Затова пък аз ви вярвам. Вярвам ви, разбирате ли? Вярвам, че никого не сте убили. Затова ви моля да потърсите това, за което говорим.

Черкасов стана мълчаливо от фотьойла и започна да търси. Така и не им предложи да поседнат. Настя продължаваше да стои, усещайки как я болят краката и започва да я боли гърбът. Коротков се измъчва дълго, клекна и се опря в стената. Настя завиждаше на Юра, който седеше със затворени очи и комай дремеше.

Времето вървеше, в стаята цареше тишина. Най-сетне Черкасов се обърна към Настя. В ръката си държеше малка правоъгълна кутийка. Лицето му беше изумено и в същото време разтревожено.

— Ето — започна той. — Но не разбирам как е станало.

— Какво е това? — сепна се Коротков и се изправи.

— Игла за вратовръзка. Имаше украшение, малка подкова с верижка. А сега я няма.

Черкасов подаде кутийката на Юра. Позлатената игла и сиротно люлеещата се част от скъсаната верижка.

— Често ли я слагате? — попита Коротков.

— Изобщо не я нося. Тя ми е подарък, много стар, пазя го просто за спомен. Но как разбрахте?

— Сетихме се — измърмори Коротков. — Под килима ви намерихме кал. Като познаваме любовта ви към чистотата, не можеше да допуснем, че сте влезли в стаята с обувки. Помните ли, разпитвах ви подробно как правите генерално почистване вкъщи и кога махате килима?

— Да, много се учудих тогава, не разбирах защо се интересувате.

— А вие ми казахте, че сте вдигали килима в началото на декември заедно с Бутенко и сте го изнасяли навън да го почиствате на снега. Точно тогава сте измили хубаво пода. Значи гостът ви е идвал след това. Може дори да се определи малко по-точно. Щом е нямал ключове от жилището ви, значи му е отварял Бутенко. Тоест идвал е в периода между деня на почистването и деня на смъртта на приятеля ви. Подхвърлил е бележника на Лискин, откъснал е верижката от иглата.

— Но Олег… Той не ми е казвал нищо. Защо е скрил от мен, че някой е идвал? Нищо не разбирам. И после, как е могъл да позволи на чужд човек да крие бележника и да се рови в нещата ми? Не. Това е невероятно.

— Да, Михаил Ефимович, невероятно е. И аз така мисля — каза Настя, докато въртеше в ръце иглата със скъсаната верижка. — Най-вероятно не е станало така. Този човек е идвал у вас два пъти. Първия се е запознал с Олег и по някаква причина Олег не ви е разказал за това. Мога да предположа, че двамата са намерили общ език и гостът е съумял да убеди приятеля ви да мълчи за посещението му. А втория път вече е нямало от какво да се страхува. И Олег не е можел да му попречи да скрие бележника и да скъса верижката.