Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Насреща му веднага се изправи дребен боец, който непрекъснато размахваше крив меч пред себе си. Фарр направи крачка назад, увличайки врага си, после нанесе удар върху въоръжената му ръка, избивайки меча. Преди противникът му да е успял да реагира, винкулчанинът го прободе във врата. Брудуонецът рухна със стон и остана да лежи на земята.
Огромно облекчение заля мъжа от планината. Страхуваше се до смърт, че в решителния час няма да прояви достатъчно храброст. Страхуваше се, че умението му няма да бъде достатъчно, че ръката му ще се окаже неспособна да нанесе завършващия удар. Въодушевен, той изкрещя:
— Винкулен! За Винкулен и Уайра Сторрсен!
Неколцина фодрами притичаха до възторжения чужденец, подеха вика му и започнаха да посичат всичко край себе си, смеейки се.
В сърцето на битката Фарр бе намерил своя дом.
Лийт стоеше застинал, изправен срещу настъпващите брудуонци. Конят му лежеше мъртъв зад него, поразен от заблудена фалтанска стрела. Стиснал меч в треперещата си ръка, младежът се подготвяше да се сражава и умре. Знаеше, че не е умел фехтовчик. Всичко зависеше от проклетата Стрела.
— Защо не ми каза? — кресна той към безполезния предмет в ръката си, но Джугом Арк не отговори.
Всичко около него се движеше ужасно бавно. Десетки брудуонци напредваха, повдигнали мечове, готови да запратят копия — предпазливи, но вече без страх. Странно приглушение обгърна света около Лийт. Звуците на битката останаха на заден план, ограничени до гарванов грак в някакъв далечен лес. Светът около юношата имаше радиус няколко крачки.
Изревавайки, петима фалтански войници изтичаха край него и се хвърлиха към брудуонците. Металният ехтеж беше оглушителен. Един фалтанец падна, пронизан от остриетата на трима брудуонци — враговете продължиха да секат и мушкат далеч след като клетникът беше мъртъв. Останалите четирима се подредиха около Лийт, за да го защитават и да спечелят време. Един от тях простена, когато ръбът на копие разсече въоръжената му ръка.
Тези хора умират заради мен! Ако искаш някога да ти обърна отново внимание, говори!
<Не си губи времето да мислиш какво не може да направи Стрелата>, отвърна спокойният глас. <Мисли какво може да направиш.>
Това ли е всичко? Длъжен си дами кажеш повече!
Още един от хората на Лийт рухна, прободен от копие. Въпреки това боецът не спря да предупреждава другарите си. Покъртен от проявата на храброст, младежът понечи отново да си послужи със Стрелата. Може би бих могъл да разтопя копията и мечовете им. Само че неговите хора бяха прекалено близо и също щяха да пострадат.
— Отдръпнете се! Отдръпнете се! — извика им Лийт. Не мога да нараня брудуонците — поне не директно. Но е възможно те още да си мислят, че притежавам сила. Значи може и да повярват, че оръжията им са станали прекалено горещи, за да ги държат. С рев Лийт изскочи пред бойците си. Почувствания гняв той остави да се влива в Стрелата, която веднага запламтя.
— Вие може и да не изгаряте, но оръжията ви ще го сторят! — кресна Лийт, докато отбиваше удар. В ума си видя как остриетата се стопяват, а дръжките се нажежават. Стана точно така, както си беше представял. Илюзия.
<Да. По-мощна от реалността.> Гласът звучеше самодоволен. Лийт гледаше как брудуонците захвърлят оръжията си и побягват.
Младежът не можа да се овладее.
— Огледай се! — кресна той към гласа. — Умряха хора, за да ме защитят! Защо не ми каза по-рано?
Отговор не последва, което не беше изненадващо. Почти можеше да си представи отговора, предоставен във вбесяващия стил на Хал: мога да работя само чрез хора. Изпратих ти наставници, а ти ги отхвърли до един. Исках да ти кажа, но ти не искаше да слушаш. Затова сега погиват хора.
— Не приемам това — промърмори Лийт. — Тебе не те е грижа колцина умират, стига ти и скъпоценните ти планове да сте в безопасност.
<Ще видим>, каза тихо гласът. За объркания ум на Лийт това прозвуча по-скоро като жалба, отколкото обещание.