Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не съм го искал.

— Но ето ви тук.

— Просто изпълнявам задълженията си.

— О, да — това е.

Фурията видя как ръцете на Сторо се свиват в юмруци, и бързо се намеси:

— Къде са Джалор, Рел и Копринения?

— Заедно с взвод от най-добрите хора на Гуджран на южния бряг.

— Съветът не е бил уведомен за никакво излизане! — гневно избухна Пленгилен.

— Защото предпочетох да го запазя в тайна.

— Как се осмелявате…

— Готови ли са? — обърна се Сторо към капитан Гуджран.

— Готови са, господине.

— Вдигайте.

Гуджран извади късия си меч и го издигна нависоко. Каменният свод се разтърси от мощен тътен. Зад тях портата заскърца нагоре. Фурията примижа, та да не вижда призрачните сенки на дърветата покрай бреговете. Ако сетските младежи не бяха там сега, скоро щяха да се появят. Под нозете й първите салове и лодки на флотилията се подадоха мълчаливо — те превозваха ония от бежанците, които настояваха да им се позволи да избягат от града. Фурията им желаеше покровителството на Опонн, но лично тя преценяваше изгледите им като много слаби, почти никакви.

— Десет срещу едно, че никой няма да се измъкне — обади се Слънчевия от тъмнината.

— Млъквай, в името на Бездната! — скръцна Фурията. Вниманието й бе отклонено от шум. Шепот като от говора на множество тихи гласове. Движение на върха на източните стени. Населението на Хенг се събираше да зяпа. Проклета да е Господарката! Предполагаше се, че е тайна — което значеше, че вероятно продават някакви пропуски, Трейк да ги отнесе. Как би могло толкова голямо масово измъкване да бъде опазено в тайна?

— Някой да се обзаложи?

— Никой няма да ти се върже за това, Слънчев!

— Обзалагам се — рече Треперко.

— И аз — добави Гуджран.

Фурията ги измери кръвнишки с поглед:

— Как вие двамата можете…

— Движение на юг — произнесе Сторо.

Всички погледнаха. Фурията присви очи, докато я заболя, и се напрегна да види оттатък очертанията на дърветата, където хълмовете се издигаха в далечината. Там бързо се движеше нещо по-светлосиво — сетските конници се носеха като облаци по възвишенията.

— Използват стария Мост на поклонниците. Пътят към Кан — каза магистратът Ерлан. — Защо не разрушихте този мост? — запита той Сторо. — Казах ви да го разрушите.

Сторо въздъхна.

— Сетите могат да преминат Идрин където си поискат. Не им трябва никакъв отнесен от Бърн мост.

— Тоест?

— Тоест, ще дойдат други. Военни части, които може да имат нужда от моста.