Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Какво бе сбъркала?
Реши да го попита.
Мъката й се превърна в гняв. Изправи се. Щеше да вземе книжните пакети в трапезарията и да застане пред него с тях. Защо да щади чувствата му?
В този момент той влезе.
— Видях светлината от хола — обясни той. — Какво правиш тук? Погледна отворените чекмеджета на нощното шкафче и произнесе:
— Как си позволяваш да ме шпионираш?
— Подозирах те в изневяра — каза тя и повдигна кондома. — И съм била права.
— Подла гадина.
— Проклет прелюбодеец.
Той вдигна ръка.
— Трябва да те понабия като някой викториански съпруг.
Тя хвана тежкия свещник от лавицата на огнището.
— Опитай и ще те халосам като съпруга от двадесети век. — Това е смехотворно — и той победен се стовари в стола до вратата. Явното му нещастие отслаби гнева на Дейзи и тя просто се почувства тъжна. Седна на леглото, но любопитството й все още не бе изчерпано.
— Коя е тя?
Той поклати глава:
— Няма значение.
— Искам да знам!
Той се размърда неловко.
— Има ли значение?
— Определено има — тя знаеше, че ще го измъкне от него.
Той избягваше погледа й.
— Не е някоя, която познаваш или ще познаваш.
— Проститутка?
Предположението го жилна.
— Не!
Тя го сръчка допълнително:
— Плащаш ли й?
— Не. Да. — Явно беше твърде засрамен, за да го отрича. — Да, издръжка. Не е същото.
— Защо й плащаш, ако не е проститутка?
— За да не им се налага да си имат работа с някой друг.
— Те? Имаш няколко любовници?
— Не! Само две. Живеят в Олдгейт. Майка и дъщеря.
— Какво? Не си сериозен.
— Е, един ден Джоуни… французите казват —носеше цветя. — Американските момичета му казват „проклятието“.
— Тъй че Пърл предложи да…
— Бъде заместител? Това е най-долното нещо, което някой може да си представи! И ти лягаш и с двете? Тя си помисли за книгата със снимките и през ума й мина нещо възмутително. Трябваше да попита:
— Не едновременно?
— Понякога.
— Каква гнусотия.
— Не се тревожи за болести — и той посочи кондома в ръката й. Това предпазва от инфекции.
— Просто съм смаяна от загрижеността ти.
— Виж сега, повечето мъже правят такива неща. Поне повечето мъже от нашата класа. — Не, не е така — прекъсна го тя, но си помисли за баща си, който имаше жена, отдавнашна любовница и въпреки това нещо го караше да ухажва Гладис Анджелъс.
Бой продължи:
— Баща ми не е верен съпруг. Навсякъде е пълно с негови копелета.
— Не ти вярвам. Мисля, че обича майка ти.
— Със сигурност има едно копеле.
— Къде?
— Не знам.
— Тогава не можеш да си сигурен.
— Веднъж го чух да казва нещо на Бинг Уестхамптън. Знаеш що за стока е Бинг. — Знам — потвърди Дейзи. Явно бе настъпил моментът на истината, тъй че тя додаде — Опипва ме отзад при всяка възможност. — Дърт мръсник. Както и да е, всички бяхме малко пийнали, и Бинг каза: „Повечето от нас имат едно или две копелета, които прикриват, нали?“ Баща ми отговори: „Убеден съм, че при мен е само едно“. Тогава явно осъзна какво е изрекъл, закашля се, придаде си глупав вид и смени темата. — Виж, не ме интересува колко копелета има баща ти. Аз съм съвременно американско момиче и няма да живея с един неверен съпруг.
— Какво можеш да направиш по въпроса?
— Ще те напусна.
Изгледа го предизвикателно, но усещаше болка, сякаш той я бе пронизал.
— И ще се върнеш в Бъфало с подвита опашка?
— Може би. Но бих могла да направя нещо друго. Имам много пари. — При брака адвокатите на баща й се постараха Бой да не може да сложи ръка върху състоянието на Вялов-Пешков. — Мога да отида в Калифорния, да се снимам във филмите на баща си да стана филмова звезда. Бас ловя, че мога. Всичко това беше преструвка. Идеше й да избухне в сълзи. — Зарежи ме тогава — последва неговият коментар. — Върви по дяволите, въобще не ми пука. Тя се запита дали това е вярно. Като погледна лицето му, стигна до заключението, че не е. Чуха автомобил. Дейзи дръпна един инч от затъмняващата завеска и видя кремавия Ролс Ройс с фарове, затъмнени от калъфи със срезове. — Баща ти се връща — каза тя. — Чудя се дали сме във война.