И се възправи сянка [bg]

Наоколо се разнесе кикот, докато той се намърда на мястото на мъжа като жокей, който се настанява на седлото. Картите бяха свалени и момичето в кожените дрехи наблюдаваше как прибират монетите й от средата на масата.

— Какъв е таванът? — попита той онези около него.

— Душите ни — избоботи мъж до него.

Той беше облечен в цивилни дрехи и имаше голям корем. Пред него имаше халба с вино и чиния с шишчета месо. Облиза мазните си пръсти, когато Че му кимна.

— Високи залози — отвърна Че и извади от джоба си кесията с пари.

Изсипа няколко монети в дланта си и ги сложи на масата една върху друга. Бяха от местните пари — сребърници и няколко златни орела, запасът му за спешни случаи.

Раздаващият раздаде наново карти и всеки от играчите хвърли по една медна монета в гърнето. Че погледна момичето, седящо срещу него. В момента беше затворило очи, но когато старият войник от дясната му страна погледна картите си и отвратено ги захвърли, то отвори очи за миг, за да погледне своите карти, и нацупи устни.

Малко е млада за Специална — помисли си Че, преди да забележи бялата лента на медико около ръката й.

Тя внимателно взе една сребърна монета и я хвърли в гърнето.

Мъжът от лявата й страна я изгледа подозрително и захвърли картите си. Хората около масата продължиха да свалят картите си. Когато дойде ред на дебелия мъж, той отговори на залога, след което си записа нещо в тефтерчето пред себе си.

Момичето срещна погледа на Че с големите си, замаяни от алкохола, сини очи.

— Ще играеш или ще гледаш? — попита го тя.

— По малко и от двете — отговори й той, след което погледна надолу към своите две карти — черен монах с три ръце и бял чужденец.

Че обмисли положението си. Тази нощ не държеше да спечели. Беше му достатъчно да поседи в познатата среда на игралната маса и да забрави за момент за всичко останало. Подчинявайки се на внезапна прищявка, той отговори на залога на момичето и след това го вдигна, като хвърли още два сребърника, следейки реакцията й.

Момичето отново притвори очи и се облегна на стола, докато чакаше реда си.

— Акцентът ти — не си от Кхос, нали? — Беше отново дебелият мъж, който отпиваше от виното си.

— Аз съм от много места — непринудено отвърна Че.

Мъжът избърса ръка във вълнената си туника и му я подаде.