![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Проклетият камък дори не иска да иде където сме му казали — промърмори тя. — Изтегна се в ергономичния фотьойл, изработен така, че да е удобен за същества с всякаква форма. Не можеше да откъсне хипнотизиран поглед от шарената реклама на закусвалнята. — Алис, ти го правиш, нали? Не е Саския.
Мускулите на лицето й се изопнаха.
— Какво си сторила?
Светлините в кабинката премигнаха — първо светнаха червените, после зелените и накрая сините лампи.
— ПРОКСИМА ЦЕНТАВЪР, КАПИТАНЕ — прошепна измамническият глас.
Капитан Джут се щураше из малкото помещение, сякаш търсеше някакъв машинен дефект.
— Не ме лъжи, шибано изчадие! Никога вече не го прави, чуваш ли?
— КАПИТАНЕ, ТАЗИ КОНСТРУКЦИЯ Е НЕСПОСОБНА ДА ЛЪЖЕ. ТАЗИ КОНСТРУКЦИЯ Е ЛИЧНОСТ, ОПЕРАЦИОННА МЕТАСИСТЕМА.
— Брей, тъй ли било? — попита иронично Джут. — Аз пък не го знаех. Ето ти един малък тест, тогава. Алис, кажи, спомняш ли си Венера? Помниш ли какво се случи там?
— ТАМ РАЗБИХТЕ ТАЛАСЪМА, КАПИТАНЕ.
— Точно така, Алис. Разбих го, разбих и теб. Капитан Джут облиза пресъхналите си устни.
— А след лова те намерих отново, Алис.
— ПРОКСИМА ЦЕНТАВЪР, КАПИТАНЕ.
— Намерих те отново, Алис, макар това за малко да ми струва живота, а сега ти… ти… — Табита поклати глава. — Не. — Тя прокара пръсти през къдравата си коса. — Виждаш ли, работата е в това, че аз не ти вярвам. Ей в това е цялата работа. Ама съвсем цялата.
Капитан Джут се сгърчи във фотьойла, сякаш внезапно се беше загрял до червено.
— Алис — промълви тя — е на една пластина, Тя не е истинска, но тя управляваше таласъма и тя откара „Изобилие“ при Харон, където всички ние гледахме смъртта право в зейналите й сливици.
Тя отново поклати глава.
— Но ти нямаш нищо общо с нея. Ти си само сбор от случайна информация. Ей това си ти и нищо повече. Всички си мислят, че те има, защото така са свикнали. Побъркали са се по теб, както са се смахнали по онази Тайнствена жена. А няма никакво значение дали тя съществува, нали така? Също както няма никакво значение дали Алис още я има. Защото шибаният кораб лети накъдето си иска.
— ПРИБЛИЖАВАМЕ ПАЛЕРНИЯ, КАПИТАНЕ — продължаваше да нарежда гласът. — ДЕСНОБОРДОВ ЛЪЧЕВ ВЕКТОР 36 ГРАДУСА 42 МИНУТИ И 06 СЕКУНДИ, 170,33,05 СУБЕКТИВНО ВРЕМЕ.
— Ти си само една програма и нищо повече. Написана от серафимите върху конструкция на фраските. Ти не помниш Венера — капитан Джут се изправи. — Не помниш дори Алис. — Малките светлинки премигнаха. По пултовете пробягна вълна като ехо на далечен смях.
— Алис е мъртва — осъзна Джут и се олюля.
— ПАЛЕРНИЯ ИЗГРЯВА, КАПИТАНЕ.
Дог Шварц излезе от Пещерата на безредието и се спусна към дефилето на Окципиталната шахта. Беше се надрусал до козирката. Високо над главата му мъждукаха отраженията от пилоните на спрените асансьори. Кабините бяха обхванати от стеблата на дебели лиани, изникнали направо от бетонния под.
Пътят под колелата на мотора бе съвсем гладък. Дог Шварц си мислеше за мацките от Окципиталната шахта. В главата му дращеше слабо жужене, което се усилваше и отслабваше на талази. Дог Шварц беше щастлив. Въобще не беше подготвен да бъде призован от познат и неприятен глас, отекнал откъм тавана на пещерата.
— Къде се губи досега?
Гласът принадлежеше на губернатора. Той самият стоеше пред разтворената врата на неподвижната асансьорна кабина. Във връзка със застудяването беше прибавил към неизменното си официално облекло топъл вълнен шал и чифт кожени ръкавици. Косата му блестеше, сякаш беше лакирана.
Дог Шварц насочи мотоциклета нагоре по стълбите към товарната платформа, където спря. Мъжът ще заплати дължимото, нямаше никакъв смисъл да го обижда.
— С приятели — добави Дог Шварц.
— Ордата — кимна Грант Непреклонния.
Яхнал мотора, Дог Шварц го озари с доволната си усмивка. Сетне се почеса по брадата.
— С Ордата, разбира се. Момчетата са си набавили чудесни играчки. Ще видиш, губернаторе.
Грант Непреклонния пъхна ръце в джобовете на сакото. Устните му потреперваха нервно.
— Ела тук — нареди той.
Дог Шварц се придвижи напред. В обгръщащите ги сенки забеляза зелените очи на трантката. Лежеше по корем върху кабелите и го наблюдаваше през сплетените клонки.