Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Само това липсваше, да ни довършат съюзници – промърмори си той под носа, чудейки се как да остане незабелязан, за да не му заповядат да стреля по Прекрасния народ. Но този път му провървя – пратените да заобиколят врага мечоносци започнаха сражение. фланговата стража на противостоящите им стрелци бе смачкана начаса. Дочул нарастващ победен рев отпред, Отон вдигна отряда в атака. Десетката на Фолко. се оказа последна и не успя за основните събития.

Елфите не приеха боя. Те се разпръснаха сред боровете и изчезнаха в заснежените дебри на гората. Там, където хора и орки хлътваха до гърди в преспите, елфите леко стъпваха по повърхността, без да потъват дори на един пръст. Усетили, че ги обкръжават, немногобройната засада с лекота се оттегли и остави преследвачите с празни ръце... и четиринайсет мъртъвци.

Щом разбра колко му е струвал този сблъсък, Отон се навъси като буреносен облак и остана мрачен и след като отрядът се окопити и продължи пътя си. Воините на Господаря непрекъснато се оглеждаха и държаха щитовете си в положение за бой, което много им пречеше да вървят през гората, но нямаше накъде да завият, оставаше им само упорито да си пробиват път към реката...

Вечерта се настаниха за нощувка направо върху снега, едва покрит с борови клони. Отон забрани да се палят огньове и воините мълчаливо преглъщаха оскъдната си студена вечеря. И едва премина третата четвърт на нощта, когато предводителят на отряда заповяда да вдигат лагера, Фолко. само тъжно се усмихна на себе си – ако елфите бяха оставили наблюдател, тъмнината нямаше да му попречи да ги проследи.

Изстисквайки всички сили от хората и конете, Отон предприе нощен марш към реката. Те успяха да изкачат билото на неголяма верига хълмове, откъдето снегът бе издухан в низините и завървяха значително по-бързо. Поклащайки се в седлото и борейки се с умората, хобитът се опита да разбере дали отрядът е под наблюдение или не. Но вътрешното му зрение се оказа безсилно, сетивата му се плъзгаха по закрилата всичко наоколо плътна непроницаема пелена.

- Виж ти, сторили са заклинание – промърмори си под носа. – Значи все пак ни следят. На разсъмване със сигурност пак ще ударят!

Утрото ги завари в плитка долчинка, обрасла с брястове. Краят на гората както и преди бе близо – горе-долу на половин левга от тях. Най-зорките се покатериха на най-високия връх и смътно различиха в далечината нещо, което навярно беше тъмната ивица на незамръзващия Хоар. Отон стана по-весел, раменете му се изправиха. Той даде на отряда само кратка почивка, пак не позволи да се палят огньове, а сетне с бърза крачка поведе уморената дружина право към реката. За един ден те преодоляха не по-малко от дванадесет левги – и мнозина от войниците изтощиха силите си докрай. Колкото и да се мръщеше Отон, колкото и да хапеше мустаци, ала му се наложи да нареди на отряда да разбие лагер за пълноценна нощувка.